София през летните нощи е магическа. Трафикът е намалял, повечето хора, които биха те гледали изпод вежди ако вървиш по улиците с биричка в ръка, отдавна са заспали и са останали само онези, които по-скоро биха ти чукнали "наздраве"; по улиците се чува пиянски смях, хора се чудят от къде да си набавят крайно нелегални вещества, или пък се чудят къде да ги употребят... Понятието "навън" е завладяно от младите, от лудите, от онези, които проклинат съня и искат да живеят до пълно изтощение. Ако има с кого да споделиш това усещане, то нищо друго не ти трябва. Това е абсолютната свобода, своеволното подчинение на мига, яхването му и изстискването му до краен предел. Ако се чудиш какво е да си млад, или пък случайно си забравил - това е вечерната лятна София.
Като се замисля, в Пловдив не е много по-различно, така че предполагам, че просто зависи с кого си решил да споделиш вечерта. Така или иначе, в една луда нощ събитията, които се навързват едно след друго като мъниста на огърлица, донякъ ...