Нормално луд или лудо нормален

Живея! Съществувам! Бивам!

Живот имам и смея да твърдя красив.

Късметлия съм не го отричам.

Разбирам го напълно и осъзнавам.

И страх ме е...

Не знам защо?

И от какво?

Знам само, че спокойствието за мен

това е да се отпусна и да позволя

страхът да ме обземе.

Не знам откъде извира?

Кое го поражда?

Просто знам, страх ме хваща!

Сякаш нещо дебне ме злокобно!

Сякаш нещо ще се случи!

Сякаш всеки момент ще откача,

а всъщност... нищо.

Просто страх... и нетърпение.

Мисля, че съм свикнал

в страхове да си живея.

Може би взел съм  си нечий страх?

Не знам?

Може би параноя ме обзема... не знам?

Може би това ме кара да живея?

Може би  съм нормално луд?

Или лудо нормален?

Може би ще спра да се страхувам,

когато спра да виждам, чувам... дишам.

Дотогава здравей!

Мой? Нечий? Някакъв?

Страх.