Тази нощ е красива като аметист. Август месец долетя на крилете на лятото преди няколко дни. Силният топъл вятър в клоните на заспалите дървета нашепва, че все пак иде есен. Ароматът на нежният чай лайка, мед и ванилия се носи из въздуха като някоя лежерна едра дама, съблазняваща сетивата ми. Навън е тъмно и чувам само вятъра и песента на щурци. Тази вечер чета любима книга с магьосници, вълшебства и приключения в далечни земи, докато лайката бавничко отпуска моето тяло. Навън е много тъмно, но при мен на тераската е светло като в моята душа. Допивам последната глътка от чая и вече усещам и аромата на малката саксийка с мащерка, която ми се усмихва от масичката за кафе. На нея съм оставила и един аметист, заради успокоителното му действие върху атмосферата и човека.
Нося такъв камък и на дълга верижка, до сърцето си. Подари ми го един ангел в рицарски одежди. Сякаш до преди малко е бил някъде из райските поля и се е смял със светците, после е решил да посети и нашата земя, слизайки на ...