Нощна гара
Беше топла и красива лятна вечер, часът, когато светлината на белите улични лампи се смесваше със зеленото ухание на дърветата и им придаваше безкрайно нежен и резедав цвят. В такива минути човек не трябваше да бърза заникъде.
Свилен въздъхна и погледна часовника си – до влака оставаше още половин час, а той беше почти стигнал до гарата.
Влезе в тъмния и пуст подлез и се огледа. Нямаше никого. В такива места обикновено изпитваше неосъзнат страх и винаги се ослушваше внимателно за нечии стъпки, а ръцете му измръзваха и се свиваха конвулсивно в юмруци. Свилен потисна страха си и побърза да се измъкне на светло. Но от другата страна вече беше рампата на коловозите, черна и неосветена, а приказното усещане отпреди малко беше изчезнало.
Гарата беше пуста, обикновено в тази посока никой не пътуваше, дори лятото. Свилен си купи билет и се огледа къде да седне. След около седем часа щеше да бъде в градчето и щеше да види Галя.
Нарочно не беше казал на Галя, че го пуснаха в отпуск. И ...