Нов матрак
В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професорът ходеше често в командировки в страната и в чужбина. Викаха го за консултации и го канеха на разни симпозиуми. В БАН се върна в началото на демократичния преход, а преди дълги години работеше в един ядрен център в бившия Съюз заедно с други физици и химици от цяла Европа. Там се родиха децата му, а той беше доволен от живота си.... Живееше в скромно обзаведено жилище. Обичаше класическата музика и класическата литература. Купуваше си често и книги на математици, физици, химици, посветени на науката и различни изследвания в областта на атома и неговото приложение. Малко хора се интересуваха от това. Не го блазнеше материалното, нито лукса. Нужни му бяха само стол и бюро в кабинета. Другите стаи също бяха простичко обзаведени. Но книгите бяха по всички стени. Огромна библиотека от пода до тавана. Добре подредена и поддържана по тематика и автори – направо за завиждане…
Професорът въздъхна. Трябваше да смени старото легло. Не искаше, но заради болките в гърба, докторите му препоръчаха да го направи… Купи си един твърд матрак и сега слизаше надолу, че товарното такси го чакаше… За съжаление тази покупка не се събра в асансьора и мургавите носачи се заизкачваха бавно по стълбите до петия етаж с неудобния товар. Тарифата им беше по десет лева на етаж. Когато стигнаха горе, В. Г. отключи вратата и те с големи усилия едва вкараха матрака в апартамента и огледаха всичко. Добре възпитаният човек благодари за услугата и вежливо попита:
- Колко ви дължа?
Носачите се спогледаха и единият се обади:
- Дай пет лева, бате! Ти си беден човек… В къщата ти само книги има…
Рая Вид
© Радка Видьова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Разказът наистина подтиква към размишления. Браво!
-
Трогващ и замислящ финал!
-
Благодаря, Доч!
Благодаря, Ивон!
Благодаяр, Вал, Герх!
Радвам се, че сте в моя свят -
Колко тъжно,
но е вярно...
Да си Беден,
е коварно...
-
Запомнящ се финал!
-
-
Благодаря ти, ЕЛ!
Колкото до лирика ми, тя малко куца... Има време. Може първо някоя приказка или еротика... Ще видя. Хубава вечер на всички! -
А, не излизам, Рая. Може някой терорист от ИД да ме застреля.
-
Здравейте, приятели!
Благодаря на всички за топлите коменатри!
Благодаря, Наде! Чак пък майстор не съм, ама калфа може.
Благодаря, Ели! Е, ти поне някои разкази знаеш, но пак се радвам, че оценяваш този толкова високо.
Благодаря, Роси! Щом Ви харесват, ще има и други
Благодаря, Младене! Излез, моля оттам! На партера и сам може да си пренесеш багажа, без да викаш носачи.
Благодаяря, Таничка, от сърце!
Благодаря, Антонио! Харесвам чувството ти за хумор! -
Раичка, обичам разказите ти!
Прегръдка! -
Заби ме вдън земята, Рая! От друга страна си помислих, че ако това е текуща практика на мургавите, то при аналогична ситуация и аз бих се разминал само с 5 лв, още повече, че живея на партера. Впечатли ме с късия си, но оригинален разказ.
-
Споделям мнението на Patrizzia /Надежда Ангелова/. Поздравления за поредния хубав разказ, който публикуваш в този сайт!
-
Неочакван и многопластов по смисъл финал!
Оставам дълбоко замислена над постъпката на носачите...
Поздравявам те за това постижение, Рая! -
Майстор си на късия разказ.Финалът ме уби!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
