Нов матрак
В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професорът ходеше често в командировки в страната и в чужбина. Викаха го за консултации и го канеха на разни симпозиуми. В БАН се върна в началото на демократичния преход, а преди дълги години работеше в един ядрен център в бившия Съюз заедно с други физици и химици от цяла Европа. Там се родиха децата му, а той беше доволен от живота си.... Живееше в скромно обзаведено жилище. Обичаше класическата музика и класическата литература. Купуваше си често и книги на математици, физици, химици, посветени на науката и различни изследвания в областта на атома и неговото приложение. Малко хора се интересуваха от това. Не го блазнеше материалното, нито лукса. Нужни му бяха само стол и бюро в кабинета. Другите стаи също бяха простичко обзаведени. Но книгите бяха по всички стени. Огромна библиотека от пода до тавана. Добре подредена и поддържана по тематика и автори – направо за завиждане…
Професорът въздъхна. Трябваше да смени старото легло. Не искаше, но заради болките в гърба, докторите му препоръчаха да го направи… Купи си един твърд матрак и сега слизаше надолу, че товарното такси го чакаше… За съжаление тази покупка не се събра в асансьора и мургавите носачи се заизкачваха бавно по стълбите до петия етаж с неудобния товар. Тарифата им беше по десет лева на етаж. Когато стигнаха горе, В. Г. отключи вратата и те с големи усилия едва вкараха матрака в апартамента и огледаха всичко. Добре възпитаният човек благодари за услугата и вежливо попита:
- Колко ви дължа?
Носачите се спогледаха и единият се обади:
- Дай пет лева, бате! Ти си беден човек… В къщата ти само книги има…
Рая Вид
© Радка Видьова All rights reserved.
