Ах, тази златна есен. Не, не говоря за бисквитите от Бай Тошово време, а за тъжната и потискаща жълта ноемврийска есен. Тротоарите са покрити с нападали листа, а дърветата започват да се "оголват" и малко по малко да губят скъпоценните си листа. Денят малко по малко се смалява и времето става все по-студено и по-студено. Хората са измръзнали и гледат лошо. Въобще тъжна картинка. Идеален момент да ти се развали колата. Това си мислеше и Мишо, докато обикаляше пеша по софийските улици. Старата Калибра му беше служила вярно дълго време. Но напоследък само се разваляше. Е, не чак колкото италианска кола, но все пак доста честичко си беше в сервиза на бат Гошо монтьорчето. А колко мацки беше забил Мишо благодарение на тунингованата си бегачка... само той си знаеше. Пък и как нямаше да забива. Все пак на задницата ù имаше надпис Ремус, а отпред и отзад номерът на колата се осветяваше със сини (коледни) лампички. А т'ва си беше супер вървежно сред турбо-мега-поп-фолк женското общество, толков ...