Когато Тя се събуди, сякаш камък ù беше паднал от сърцето. Напоследък се чувстваше много спокойна и ведра. Предната вечер отново се скара с приятеля си, но това, дори не можеше да се нарече скандал, а по-скоро раздяла. Откога имаше нужда от нея. Окончателно. Тази връзка я объркваше и мъчеше, знаеше, че отдавна няма смисъл. Шанс...

  Лолита стана от леглото. Поосвежи се малко и отиде до магазина, който беше на 5 крачки от дома ù. Купи си кафе, защото, както обичаше да се изразява, не можеше да живее без кафе. Пресече малката уличка и  преди да влезе във входа на блока си, погледна нагоре - слънцето грееше вече, подухваше лек пролетен вятър и всичко наоколо се възраждаше. Колко прекрасно! Зимата вече си отиваше, така, както си отиде и любовта ù към него. Но изглежда светът наоколо нехаеше, а предпочиташе топлото време, разлистването на дърветата и чуруликащите птички. ''Идва нов живот!'' - помисли си Лолита. Нямаше търпение да види какво ще ù поднесе Той, но за всеки случай беше сигурна, че ще бъде нещо хубаво, както пролетта на хората!