9.02.2011 г., 16:05

Ново начало, нов живот

1.4K 0 2

  Когато Тя се събуди, сякаш камък ù беше паднал от сърцето. Напоследък се чувстваше много спокойна и ведра. Предната вечер отново се скара с приятеля си, но това, дори не можеше да се нарече скандал, а по-скоро раздяла. Откога имаше нужда от нея. Окончателно. Тази връзка я объркваше и мъчеше, знаеше, че отдавна няма смисъл. Шанс...

  Лолита стана от леглото. Поосвежи се малко и отиде до магазина, който беше на 5 крачки от дома ù. Купи си кафе, защото, както обичаше да се изразява, не можеше да живее без кафе. Пресече малката уличка и  преди да влезе във входа на блока си, погледна нагоре - слънцето грееше вече, подухваше лек пролетен вятър и всичко наоколо се възраждаше. Колко прекрасно! Зимата вече си отиваше, така, както си отиде и любовта ù към него. Но изглежда светът наоколо нехаеше, а предпочиташе топлото време, разлистването на дърветата и чуруликащите птички. ''Идва нов живот!'' - помисли си Лолита. Нямаше търпение да види какво ще ù поднесе Той, но за всеки случай беше сигурна, че ще бъде нещо хубаво, както пролетта на хората!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ариел Ариел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко е преходно и си има начало и край. Харесах
  • Всички чакаме нова пролет! Дано! С настроение прочетох. Поздрави

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...