Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. После ти сам ще прецениш дали заслужавам втори шанс.
Ако все още си тук, прочети следващия разказ и дай своята присъда!
Сложих точката в края на последното изречение, преминах на следващия ред и с главни букви написах „КРАЙ“. Отместих поглед от монитора. Очите ме боляха, а главата ми беше замаяна. Една празна гроздова бутилка се търкулна по земята и се спря след удар в единия крак на масата. Изключих компютъра и си легнах. Мигновено заспах.
* * *
В затвора съм, но съм призрак. Никой не ме чува, никой не ме вижда. Мога необезпокоявано да обикалям и разглеждам всичко. Беше необикновен затвор. Имаше съвкупност от нули и единици. Стотици, не, хиляди от тези числа. Необятен за мен бе начинът, по кой ...