*
Това е то!
Онова, за което -
диша небето.
**
... Преди писането някак си ме забавляваше, защото
гореше огънят на вдъхновението!
Сега просто се е превърнало в някаква си ежедневна потребност,
която в повечето случаи е само писане, което на пръв прочит
не носи онзи нестихващ огън... а само кибрита, с който да разпаля събраните
вече сухи клони в оградените в кръг камъни-думи...