В един френски музей млад французин стоеше пред една витрина. В нея се мъдреше овехтял тефтер, отворен на средата. С молив, някак накриво, все едно на коляно, на празна страница пишеше: „Ботев и Левски, защитниците на България”
Куршумите пак засвистяха. Забиваха се отвън. Рушаха бетона. Минаваха през тесния процеп на бункера и дупчеха отсрещната стена. Тя цялата бе порутена, а вратата висеше безпомощно на едната си панта и от нея стърчаха трески във всички посоки. В ниското тясно помещение имаше трима мъже. Единият беше възрастен, с гъста дълга брада, другите бяха почти младежи. Седяха облегнати на стената, по посока на обстрела. Всички мълчаха. Брадатият и единият младеж бяха присвити, приведени, и стискаха по една пушка манлихер. Другият млад човек се бе увил в един шинел и пушката бе до краката му. В помещението имаше само още две сандъчета с няколко пълнителя и сандъче, в което се търкаляха няколко ръчни гранати. Обстрелът ту спираше, ту се подновяваше. Без всякаква закономерност, ...