12 min reading
В един френски музей млад французин стоеше пред една витрина. В нея се мъдреше овехтял тефтер, отворен на средата. С молив, някак накриво, все едно на коляно, на празна страница пишеше: „Ботев и Левски, защитниците на България”
Куршумите пак засвистяха. Забиваха се отвън. Рушаха бетона. Минаваха през тесния процеп на бункера и дупчеха отсрещната стена. Тя цялата бе порутена, а вратата висеше безпомощно на едната си панта и от нея стърчаха трески във всички посоки. В ниското тясно помещение имаше трима мъже. Единият беше възрастен, с гъста дълга брада, другите бяха почти младежи. Седяха облегнати на стената, по посока на обстрела. Всички мълчаха. Брадатият и единият младеж бяха присвити, приведени, и стискаха по една пушка манлихер. Другият млад човек се бе увил в един шинел и пушката бе до краката му. В помещението имаше само още две сандъчета с няколко пълнителя и сандъче, в което се търкаляха няколко ръчни гранати. Обстрелът ту спираше, ту се подновяваше. Без всякаква закономерност, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up