25 июн. 2007 г., 12:39

Някога щастливи 

  Проза
964 1 1
Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти.
Не искам да спирам. Вярвам. Боря се. Ръката ти...
присъствието ти...Ти отново си тук... Уморен, може би.
Отегчен. Ти си тук. Нищо друго няма смисъл, не съдържа
значение. Ти... Моята муза загубена.
Усмихвайки се... пиша отново, не по същия начин... пиша.
Вдъхваш живот. Даваш живот. Подхранваш надежди. Това си ти!
Аз отново те намерих. Променен, просто друг. Запазил усмивката.
Надеждите, че нищо все още не е изгубено...
Отново... отново... отново... заедно.
Усмивката... Ти... Денят, който си отива. Още една
надежда. Завинаги. Оставил следи завинаги!

© Алина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??