Jun 25, 2007, 12:39 PM

Някога щастливи

  Prose
1.2K 1 1
Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти.
Не искам да спирам. Вярвам. Боря се. Ръката ти...
присъствието ти...Ти отново си тук... Уморен, може би.
Отегчен. Ти си тук. Нищо друго няма смисъл, не съдържа
значение. Ти... Моята муза загубена.
Усмихвайки се... пиша отново, не по същия начин... пиша.
Вдъхваш живот. Даваш живот. Подхранваш надежди. Това си ти!
Аз отново те намерих. Променен, просто друг. Запазил усмивката.
Надеждите, че нищо все още не е изгубено...
Отново... отново... отново... заедно.
Усмивката... Ти... Денят, който си отива. Още една
надежда. Завинаги. Оставил следи завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...