Няколко хиляди кутии цигари по-късно
Познавах един младеж, когото доста хора смятаха за умопобъркан. Казваше се Хенри. Беше посещавал повече университети, отколкото самият той можеше да си спомни, но въпреки дебелата папка с дипломи, която разнасяше наляво-надясно, не можеше да си намери свястна работа. Това обаче никак не го обезпокои, тъй като умът му и без това не беше създаден да се занимава с дреболии. Не ми е ясно какви дисциплини беше изучавал Хенри в различните университети, но очевидно бяха напълно достатъчни да доведат до неговата загуба на разсъдъка. Поне хората мислеха така. Аз, от своя страна, никога не си позволих да изкажа становище, и то не защото нямах такова, просто не исках да давам на останалите още един повод да коментират клетия човек. Като погледна назад, това е едно от малкото достойни неща, които съм направил в този живот, но дори то остава на заден план, като се има предвид какво причиних на младежа. За жалост, моята история далеч не е толкова забележителна, к ...