Моя любов! Ти се изгуби, упътван от шепота, който те лъжеше, че трябва да ме
търсиш в грешната посока. Той те излъга, че трябва да слушаш само него и да му
се подчиняваш. Той ти забрани да слушаш сърцето си. Този шепот те отдалечаваше
все повече от мен. С всяка измината стъпка, ти губеше част от спомена за мен и
в сърцето ти се откриваше една празна дупка. Сякаш някой те изяждаше от вътре.
Вече започна да ме забравяш и продължаваш да вървиш по стъпките на тази измама,
но аз те търсех. Следвах почти незабележимите ти следи, следвах уханието ти,
ехото на шумът, който издаваше...
Следвах сърцето си, което ме прекарваше през толкова страшни пътечки. Търсех
те навсякъде. Ти сякаш беше невидим. Скрит под пелерина-невидимка, минаваше
покрай хората. Те те усещаха как ги докосваш, но те мислеха за вятъра. Търсейки
те, аз ги питах, но те не знаеха. Навън заваля, но аз продължих да те търся. ...