Прозорчето, единственият вход към сърцето ми, бе затворено отдавна. Толкова дълго време не го бях отваряла, че беше покрито с паяжини, а в самото ми сърце бе мрачно, прашно и задушно. Отдавна никой не надничаше през стъклото с молбата да го пусна вътре. Отдавна сърцето ми стоеше празно и самотно и само окачените по стената снимки на бившите му наематели показваха, че някога е било обитавано.
Може би изискванията ми бяха твърде високи. Не всеки можеше да се нанесе в него. Внимателно преценявах кандидатите и малцина успяваха да преодолеят изпитанията, на които ги подлагах в стремежа си да намеря идеалния наемател.
И един ден просто осъзнах, че е глупаво да търся прословутия принц на бял кон. Първо, това превозно средство отдавна вече не беше на мода. Второ, принцовете бях твърде малко, а, за сметка на това, конкуренцията за тях-твърде голяма. И, трето, те не оправдаваха надеждите на хилядите обикновени момичета като мен и аваха сърцата си под наем на принцеси. Всъщност, последното бе дон ...