"Смъртта не идва, когато я очакваш. Тя идва, когато слизаш в кухнята за мляко." - беше казал един злодей от филм. 

Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зависят от теб, нямаш право на сълзи. Събираш всички останали сили, преглъщаш и продължаваш. "Беше само въпрос на време." Цинично, но до болка вярно. Тук и сега нямаш право на сълзи. Затова избутваш чувствата назад, слагаш маската и си забраняваш да мислиш за това.

Само край гроба... Или нощем...сам. Тогава може.