С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежедневна дейност в порочно занимание с неподозирани негативни последици за нервната система. Решението за относително „телевъздържание“ ме настигна неочаквано. В рамките на един-единствен миг.
Обгърнат от уюта на обикновена лятна делнична вечер, стоях позициониран пред екрана с лъжица в ръка и студен таратор в дълбоката чиния на масата пред мен. Внезапно говорителят Драганов, водещ на централните новини по най-гледания телевизионен канал, обяви с тържествен глас нещо, чийто смисъл помня само в най-общи линии, тъй като под влияние на последвалия стрес точният цитат в момента ми убягва Значението на изреченото от водещия с тон на висш съдия от специализирания съд бе, че спадам в категорията длъжник ...