4.

-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.

По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.

-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ти да ме наричаш Кардам Касов, не е нещо трудно за запомняне, а ти наливаш още в бъдещите си страдания.

Това беше достатъчно Лютя да ,,опъне струни“:

-Затваряй си плювалника! Няма да говориш така на...

-Ти си мери приказките, маце! - обади се другата жена и свали маската си. Лицето и събуди потрес и в четиримата музиканти: кестенява коса, няколко слоя грим и устни с големината на две бременни, пчелни царици.

Скърндзи подръпна горно ми на баса си. Винкел удари соло барабана. Брамбъзи свръза сол и ла диез в легато.

-А ти коя ще да си? - попита Лютня.

-Тя, скъпа моя – намеси се Кавал (или Кардам) – е новата ми певица, от която очаквам блестяща кариера, а ти – той поклати глава – все още не разбирам как можа да ме оставиш заради този смахнат, шантав, изперкал и неуравновесен – лицето му се сбръчи, когато каза последната дума – металист!

-Няма да му говориш така...

Брамбъзи сложи ръка на лакътя ѝ и каза:

-Виж, Тарамбуков, първо реших, че е несъразмерно от страна на природата, жена като нея да бъде с противно подобие на бозайник каквото си ти и второ – никога не си можел да свириш на барабани. Твоят инструмент е кавала, колкото и да си безплоден идейно.

Цветът по лицето на поп-фолк продуцента стана червен, след което възвърна нормалния си оттенък.

Той се усмихна:

-Плиткоумните ти духовитости няма да спасят тебе и групичката ви. Така и не проумях, защо избрахте да правите такава отвратителна музика. Извращенията, за които пеете и начинът, по който свирите, повреждат мозъците на хората. Особено на младите, които стават един пропаднали, смехотворни субекти с размътена психика. Решил съм да оправя този град и да го отърва от теб, откачалко долна и цялата ви сбъркана банда.

,,Тоя се е дрогирал“ – помисли китаристът.

Брамбъзи се поземисли над думите му и отвърна:

-На мен ми се струва, че ти си този, от който градът трябва да бъде отърван.

-МЛЪКВАЙ! - изкрещя Тарамбуков. - Това че ме накара да фалирам, че вие всички ми сринахте печалбите музика, това че ми отмъкна жената, не ме сломи! Не, това ме направи още по-силен и по-самоотвержен да постигна целта си.

-И каква е тя? – попита го Скръндзи.

-Да си възвърна финансово благополучие, в добавка с власта над града, което ще стане чрез моя лейбъл и благодарение на... жената на онази откачалка зад барабаните.

-ЧИЧАРИТА! - изкрещя Винкел и стана – Къде е тя, какво си ѝ направил?

-Тя е точно там където трябва да бъде, но не ме оставихте да довърша. Имам една последна точка в плана си.

-Която е? - попита Брамбъзи.

-Да те убия.

,,Лошо“ - помисли музиканта.

-След това да изпочупя ръцете ви и да направя моята мила, бивша Лютня, наложница в сградата на лейбъла ми.

,,Олее, затворница в чалга лейбъл, не мога да си представя по-жестока съдба за човек, отдаден на музиката!“ - помисли певицата.

-Бъркаш, Кавал, защото ЩЕ ТИ ОТРЕЖА ТОПКИТЕ, ОЩЕ ПРЕДИ ДА СИ МЕ ДОКОСНАЛ! - не се съдржа Лютна. - Между нас всичко свърши, не мога да изпитам нищо към теб повече!

-Не ми пука!

Тишина и въздух агонизиращ от напрежение.

Кавал се усмихна:

-Горката, нямаш си и идея как ти е размътил мозъка този... шарен неудачник.

,,Ехее, шарен неудачник, гениален си!“ - мина през ума на китариста.

-Да го духаш! - не му остана длъжна Лютня: ,,Ти ми я беше размътил!“

Кавал продължи да се усмихва.

-И предполагам – каза Брамбъзи – кучи сине, ще направиш всичко това с облак от пръдня. Ами да, ще убиеш доста други хора, освен мен. Като се сетя, мирише ми на теб на малди години, сигурен ли си че не си се разсъблякъл, всъщност?

Червеното отново изпълни главата на Тарамбуков. И този път не го напусна.

-С този облак ще излича естетичсеката наслада от метъла в главите пърпълтаунците. Истинската музика - поп-фолка, или чалгата, ще се насади трайно у тях и няма да с стремят да правят нищо друго, освен да ядат, да се напиват, да се чукат и да слушат моята музика. Ще престанат да изпълняват каквито и да е други духовни функции, след което... ще са мои завинаги.

(Тук Тарамбуков пропусна да спомене, че във всеки диск с музика щеше има и по един ходещ наноробот, който да се вгради в организма на потребителите, активирайки се след пускане и да има власт върху почти вички жизнени и психологически процеси в приемника си.

Не спомена и още нещо – не беше постигнал всичко сам – зад него стоеше група от религиозни хора, които издигаха в култ Големият мазолест крак на вселената, с особен акцент върху гъбичките под ноктите му и в момента осъществяваха план за тотално господство над света, който обитаваха. И не точно самият им орден, а известен брой извънземни гущероподобни пришълци, които бяха приели образите на водещи фигури в това религиозно общество и го манипулираха. Самото братство всъщност имаше доста толерантен светоглед, не включваше противочовешки ритуали и приемаше за членове хора с всякакви религиозни възгледи. Проблемът беше, че тези пришълци го бяха извратили тотално и в момента с неговото име са свръзваха някои доста ужасяващи случаи за посегателство над вида човешка раса, която обитаваше тази планета. А Кавал Тарамбуков бе просто един от инструментите за постигане на целта им.)

-И как ти помогна още Чичарита? - попита Лютня.

-Като се изряза, моето детенце. Приятелят на Брамбъзъка Окулятр Телескопов, направи много интересно откритие, касаещо капсулирането и манипулирането на време-пространството и черните дупки. Откритие, което дори можеше да се сложи в храната, поглъщана всекидневно от Чичарита и когато тя... хм... се освободи...

-Е пробила дупка в простарнствено-времевата матрица – каза Брамбъзи.

-Точно така. Към едно друго измерение, в което за моя радост цяла една държва е погълната от любомата ми музика, а планетата е почти пред разпад във всеки един момент. Тези духове са същества от още една планета, с популация на биологични отпадъци, която стоеше на пътя на тунела.

-А този кавал? - попита Лютня.

-Осъществява честотно въздействие на звука върху частици, контролиращи пространство-времето. С него мога да управлявам тази аномалия. Твоят приятел – Окуляр Телескопов, Брамбазък, е доста умен.

-И сега какво?

-И сега вие ще слезете от покрива на гадната си кола, иначе...

Жената с големия бюст се обърна, наведе и изправи овързан в наелон човек с руса коса, зелени дрехи и бяла престилка. Към слепоочието му допря някаква метална пръчка с игла в края.

-Ще се сбогувате с може би най-напредничения ум в хиперпространствената физика, който градът ви и този свят някога са познавали.

Музикантите се вцепениха. Брамбъзи каза, този път на глас:

-Още по-лошо!

5.

Окуляр гледаше уплашено ставащото и Брамбъзи в частност. Очите му отправяха ясно послание: ,,Спаси ме, не мога да слушам повече чалга!“

Да, Окуляр Телескопов не можеше да понася друга музика, освен класическите произведения на Виолончел Цигулков, Орган Духов, Сол Ключов и други от техния период.

Окуляр Телескопов беше и способен учен, но страдаше от агорафобия. Всичко извън лабораторията му, свързано с тълпи, хора и площади го докарваше до паника и той лесно губеше самообладание.

Музикантите стояха неподвижни на покрива на микробуса си, бабаитите ги бяха наобиколили в идеален кръг, а тинейджърите стояха закрити в кафявата мъгла и ги гледаха като сенки от друг свят. Над тях стояха неподвижно и духовете. Очите на първите блестяха в мъглата, а тези на вторите чернееха.

-Това никак не е готино Тарамбук – каза Брамбъзи.

-Напритв, на мен ми е много гот – и се ухили.

-Виж сега, хич няма да ти е приятно, ако усетиш китара ,,Гибсън“ на главата си. Честно да ти кажа китара е от най-висок клас – предупреди го Брамбъзи.

-Невъзможно е откачалко – отвърна през зъби Кавал. - Ти си в патовата ситуация. Слизайте от скапания си микробус.

Безмълвните бабаити се приближиха. Изглежда че Брамбъзи нямаше какво да направи и трябваше да оставят инструментите и да слязат. Започна да мисли как да се предадат, когато...

Лютня се обади в микрофона си:

-Кардам, кажи ми нещо, след като Чичарита ти е помогнала с нейното... действие, какво е тя за теб?

Кавал се изсмя, а Лютня си мислеше:

,,Дано да не знае или да е забравил!!“

-Какво е Чичарита ли, Лютня, тя е кючов фактор в моята власт над града. Какво може да е друго?

-А като жена, как я намираш?

Кавал сбръчи лице от погнуса.

-Като жена, не! Само болен мозък може да си помисли за секунда, че би се чукал с нея, бля!

Отзад Винкел започваше да посинява от яд.

-Защо, какво ѝ има пък на Чичарита? - продължи Лютня.

-Какво ѝ има ли? Какво ѝ няма? Знаеш ми стандартите, скъпа, с такава свръхдебела свиня може да спи само тотално сбъркан откачалник като вашия барабанист!

,,Да!“ - помисли си Лютня.

Настъпи мълчание. Брамбъзи и Скръндзи замръзнаха по-ужасени откогато и да било (да не говорим за отпреди малко, скорошното притеснение им се струваше като страх от зъболекар).

Усмивката по устните на Кавал замръзна, след което бавно се стопи като сладолед на тротоар. Съзнанието му бързо даде сигнал за това, какво всъщност беше казал и какви можеха да са последиците. Спомените му свързани с Винкел Парташков, размити преди това, се върнаха.

Самият Винкел вече правеше тройно салтно във въздуха, с инерция дадена от барабаните.

Надскочи кръга на бабаитите. Приземи се пред джипа с палки в ръцете и викна:

-ТЯ НЕ Е ДЕБЕЛААА!

Метна сякната си палка към жената с големия бюст.

Палката влезе в устата ѝ. Фолкпевицата залитна назад, изпусна оръжието си, падна в несвяст по гръб, а след нея и Окуляр Телескопов, но буден и невредим. Докато Кавал Тарамбуков още се чудеше какво на предприеме, Винкел направи второ салто, стъпи в ремаркето и шибна поп-фолк продуцента през лицето с втората палка. След това още веднъж, хвана го за яката, завъртя се и го просна по гръб (за съжаление върху нанавото агонизиращия Окуляр и за още по-голямо негово съжаление със задника върху лицето му).

Ученият опита да протестира, но думите бяха заглушени от масивно количество седалищни мускули.

Винкел приклещи Тарамбуков под себе си и започна:

-НИКОГА... - круше – НЕ КАЗВАЙ... - второ – ЗА НЕЧИЯ ЖЕНА... – трето – ОСОБЕНО ЗА МОЯТА – четвърто - ЧЕ Е ДЕБЕЛА... – круше в корема (за разнообразие) – ЗАЩОТО... – Винкел го придърпа за яката и приближи лице. – Не принципно и идеалният мъж за всяка жена е... знаеш ли кой?

-Н-не!

Няколко изпочупени зъба хвръкнаха от устата му.

-Клоунът нинджа! - и го цапна още веднъж.

През това време Брамбъзи прибра вратите отбратно към микробуса. Часто от бабаитите се опитаха да смъкнат музикантите от покрива, но той пак натисна копчето и четирима от тях (колкото и бяха) изхвърчаха двама по двама в противоположни посоки, но се спряха в каменните прегръдки на две пърпълтаунски къщи.

Другата четворка отиде да помага на шефа си, но китаристът и басистът спряха двама от тях тъкмо навреме.

Скочиха от микробуса. Подвикнаха им. Бабаитите се обърнаха и с по един точен ъперкът на музикантите от китарата ,,Гибсън“ и баса ,,Джаксън“ биячите бяха извадени от строя, а противогазите им се търколиха по асфалта.

-Това е то качествена изработка – каза Скръндзи.

Брамбъзи кимна.

-Как ще носиш ти розова тениска и ще си бодигард, не мога да разбера! Изключителна проява на лош вкус за мъжко облекло – поклати глава китариста.

Но другите двама успяха да се доберат до Винкел.

И може би това беше голямата им грешка.

Скочиха в ремаркето и опитаха да го сграбчат.

Но той беше, така да се каже, бързичък. Възмущението му още не го беше напуснало.

Винкел се извъртя във въздуха и перна единия с крак. Бабитът парира удара, но загуби равновесие и падна от колата. Вторият замахна с ляво круше към Винкел, който блокра, но ударът беше доста силен и го изстреля в края на ремаркето.

Кавал се свестяваше.

-Ей ти! – викна Скръндзи на бабаита.

Басистът беше стъпил на ремаркето.

Бабаитът се обърна.

Бас-китарата ,,Джаксън“ с вдъхновен ентусиазъм полетя към контакт с мутрата му.

Със стотна от секундата през главата му премина рефлексния импулс да блокира удара, но ръцете сами отказаха запознанство от близо с този инструмент, а вместо това предпочетоха да му се наслаждават отдалече.

Неприятелят излетя от ремаркето, просна се в безсъзнание на асфалта, а противогазът му, естествено, направи кълбо на земята, с вълнението на петгодишен в шейна.

,,Ех, че хубаво – помисли си противогазът – искам пак!“

Шофьорът на камиона, който беше доста хилав и страхлив човечец, досущ като Окуляр, но не беше учен, отвори вратата и при първия признак не безопасност избяга.

Излишно е да споменаваме как приключи денят и за последния бабаит, но достатъчно е да се каже следното изречение:

Брамбъзи приключи по подобен начин и с осмия.

-Тц, тц, ама много лош вкус за дрехи имате!

Брамбъзи обаче едва ли би могъл да предвиди реакцията си, ако посетеше планетата, от която идваше музиката и по-конкретно държавата, в която бе възникнала.

Тъкмо когато Кавал се свести, тримата членове на ,,Обезумелите ангели“ застанаха над него, двама от които с вдигнати китари.

За момент се гледаха един друг без движение, след това няколко неща станаха едновременно много бързо.

Кавал посегна към кавала и опита да го надуе, Брамбъзи действа по-бързо го изрита от ръката му, Винкел се приближи, хвана неприятеля за яката, цапардоса го за пореден път, при което поп-фолк продуцентът нямаше какво друго да напарви освен да изпадне за по-дълго в безсъзнание.

-Готово – каза Брамбъзи.

Под задника на Кавал Тарамбуков се чуваше звук подобен на мучене. Те отместиха дебелака и дадоха най-накрая пространствена и дихателна свобода на Окуляр Телескопов.

Освободиха го от наелона, изправиха го и той каза:

-Пфу, отврат, дайте ми кавала!

Брамбъзи му го подаде. През това време към тях се присъедини Лютня.

Ученият засвири и кафевият облак започна да се отдръпва от тях. Както тинейджърите и духовете. Но не личеше, че си замнават за постоянно.

-Станала е такава пробойна в пространствено-времевата матрица, че тунелът се е свързал с два свята – една шантава планета наречена Земя и кафевият свят на био-отпадъчна активност – Ета-6. Нещата, които идват от тези два свята са се смесили, някак привлекли едно с друго. Трябва да отидем и да затворим дупката, иначе ще погълне планетата. Това може да стане само с този музикален инструмент.

-А Чичарита? - попита го с изражение на печал Винкел.

-Съжалявам, Винк, най-вероятно вече е изпаднала през черната дупка. Може да е кой знае къде на някоя от тези планети.

Пачалното изражение не слизаше от лицето на философа и той зарецитира:

-О, Чичарита, Чичарита,

свидна като салам с бисквити ,,Белвита“,

къде си ти моя неподвижна синьорита,

гората все ме пита?!

-Вин, спокойно – намеси се Лютня – ако трябва ще отидем да я търсим и на двете планети.

-Какво? - попита Брамбъзи, но бързо млъкна под твърдия поглед на жена си.

-Предлагам да вървим – каза Окуляр.

Тримата скочиха от ремаркето и се насочиха към микробуса, оставяйки враговете си да лежат в своето поражение.

      4.

-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.

По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.

-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ти да ме наричаш Кардам Касов, не е нещо трудно за запомняне, а ти наливаш още в бъдещите си страдания.

Това беше достатъчно Лютя да ,,опъне струни“:

-Затваряй си плювалника! Няма да говориш така на...

-Ти си мери приказките, маце! - обади се другата жена и свали маската си. Лицето и събуди потрес и в четиримата музиканти: кестенява коса, няколко слоя грим и устни с големината на две бременни, пчелни царици.

Скърндзи подръпна горно ми на баса си. Винкел удари соло барабана. Брамбъзи свръза сол и ла диез в легато.

-А ти коя ще да си? - попита Лютня.

-Тя, скъпа моя – намеси се Кавал (или Кардам) – е новата ми певица, от която очаквам блестяща кариера, а ти – той поклати глава – все още не разбирам как можа да ме оставиш заради този смахнат, шантав, изперкал и неуравновесен – лицето му се сбръчи, когато каза последната дума – металист!

-Няма да му говориш така...

Брамбъзи сложи ръка на лакътя ѝ и каза:

-Виж, Тарамбуков, първо реших, че е несъразмерно от страна на природата, жена като нея да бъде с противно подобие на бозайник каквото си ти и второ – никога не си можел да свириш на барабани. Твоят инструмент е кавала, колкото и да си безплоден идейно.

Цветът по лицето на поп-фолк продуцента стана червен, след което възвърна нормалния си оттенък.

Той се усмихна:

-Плиткоумните ти духовитости няма да спасят тебе и групичката ви. Така и не проумях, защо избрахте да правите такава отвратителна музика. Извращенията, за които пеете и начинът, по който свирите, повреждат мозъците на хората. Особено на младите, които стават един пропаднали, смехотворни субекти с размътена психика. Решил съм да оправя този град и да го отърва от теб, откачалко долна и цялата ви сбъркана банда.

,,Тоя се е дрогирал“ – помисли китаристът.

Брамбъзи се поземисли над думите му и отвърна:

-На мен ми се струва, че ти си този, от който градът трябва да бъде отърван.

-МЛЪКВАЙ! - изкрещя Тарамбуков. - Това че ме накара да фалирам, че вие всички ми сринахте печалбите музика, това че ми отмъкна жената, не ме сломи! Не, това ме направи още по-силен и по-самоотвержен да постигна целта си.

-И каква е тя? – попита го Скръндзи.

-Да си възвърна финансово благополучие, в добавка с власта над града, което ще стане чрез моя лейбъл и благодарение на... жената на онази откачалка зад барабаните.

-ЧИЧАРИТА! - изкрещя Винкел и стана – Къде е тя, какво си ѝ направил?

-Тя е точно там където трябва да бъде, но не ме оставихте да довърша. Имам една последна точка в плана си.

-Която е? - попита Брамбъзи.

-Да те убия.

,,Лошо“ - помисли музиканта.

-След това да изпочупя ръцете ви и да направя моята мила, бивша Лютня, наложница в сградата на лейбъла ми.

,,Олее, затворница в чалга лейбъл, не мога да си представя по-жестока съдба за човек, отдаден на музиката!“ - помисли певицата.

-Бъркаш, Кавал, защото ЩЕ ТИ ОТРЕЖА ТОПКИТЕ, ОЩЕ ПРЕДИ ДА СИ МЕ ДОКОСНАЛ! - не се съдржа Лютна. - Между нас всичко свърши, не мога да изпитам нищо към теб повече!

-Не ми пука!

Тишина и въздух агонизиращ от напрежение.

Кавал се усмихна:

-Горката, нямаш си и идея как ти е размътил мозъка този... шарен неудачник.

,,Ехее, шарен неудачник, гениален си!“ - мина през ума на китариста.

-Да го духаш! - не му остана длъжна Лютня: ,,Ти ми я беше размътил!“

Кавал продължи да се усмихва.

-И предполагам – каза Брамбъзи – кучи сине, ще направиш всичко това с облак от пръдня. Ами да, ще убиеш доста други хора, освен мен. Като се сетя, мирише ми на теб на малди години, сигурен ли си че не си се разсъблякъл, всъщност?

Червеното отново изпълни главата на Тарамбуков. И този път не го напусна.

-С този облак ще излича естетичсеката наслада от метъла в главите пърпълтаунците. Истинската музика - поп-фолка, или чалгата, ще се насади трайно у тях и няма да с стремят да правят нищо друго, освен да ядат, да се напиват, да се чукат и да слушат моята музика. Ще престанат да изпълняват каквито и да е други духовни функции, след което... ще са мои завинаги.

(Тук Тарамбуков пропусна да спомене, че във всеки диск с музика щеше има и по един ходещ наноробот, който да се вгради в организма на потребителите, активирайки се след пускане и да има власт върху почти вички жизнени и психологически процеси в приемника си.

Не спомена и още нещо – не беше постигнал всичко сам – зад него стоеше група от религиозни хора, които издигаха в култ Големият мазолест крак на вселената, с особен акцент върху гъбичките под ноктите му и в момента осъществяваха план за тотално господство над света, който обитаваха. И не точно самият им орден, а известен брой извънземни гущероподобни пришълци, които бяха приели образите на водещи фигури в това религиозно общество и го манипулираха. Самото братство всъщност имаше доста толерантен светоглед, не включваше противочовешки ритуали и приемаше за членове хора с всякакви религиозни възгледи. Проблемът беше, че тези пришълци го бяха извратили тотално и в момента с неговото име са свръзваха някои доста ужасяващи случаи за посегателство над вида човешка раса, която обитаваше тази планета. А Кавал Тарамбуков бе просто един от инструментите за постигане на целта им.)

-И как ти помогна още Чичарита? - попита Лютня.

-Като се изряза, моето детенце. Приятелят на Брамбъзъка Окулятр Телескопов, направи много интересно откритие, касаещо капсулирането и манипулирането на време-пространството и черните дупки. Откритие, което дори можеше да се сложи в храната, поглъщана всекидневно от Чичарита и когато тя... хм... се освободи...

-Е пробила дупка в простарнствено-времевата матрица – каза Брамбъзи.

-Точно така. Към едно друго измерение, в което за моя радост цяла една държва е погълната от любомата ми музика, а планетата е почти пред разпад във всеки един момент. Тези духове са същества от още една планета, с популация на биологични отпадъци, която стоеше на пътя на тунела.

-А този кавал? - попита Лютня.

-Осъществява честотно въздействие на звука върху частици, контролиращи пространство-времето. С него мога да управлявам тази аномалия. Твоят приятел – Окуляр Телескопов, Брамбазък, е доста умен.

-И сега какво?

-И сега вие ще слезете от покрива на гадната си кола, иначе...

Жената с големия бюст се обърна, наведе и изправи овързан в наелон човек с руса коса, зелени дрехи и бяла престилка. Към слепоочието му допря някаква метална пръчка с игла в края.

-Ще се сбогувате с може би най-напредничения ум в хиперпространствената физика, който градът ви и този свят някога са познавали.

Музикантите се вцепениха. Брамбъзи каза, този път на глас:

-Още по-лошо!

5.

Окуляр гледаше уплашено ставащото и Брамбъзи в частност. Очите му отправяха ясно послание: ,,Спаси ме, не мога да слушам повече чалга!“

Да, Окуляр Телескопов не можеше да понася друга музика, освен класическите произведения на Виолончел Цигулков, Орган Духов, Сол Ключов и други от техния период.

Окуляр Телескопов беше и способен учен, но страдаше от агорафобия. Всичко извън лабораторията му, свързано с тълпи, хора и площади го докарваше до паника и той лесно губеше самообладание.

Музикантите стояха неподвижни на покрива на микробуса си, бабаитите ги бяха наобиколили в идеален кръг, а тинейджърите стояха закрити в кафявата мъгла и ги гледаха като сенки от друг свят. Над тях стояха неподвижно и духовете. Очите на първите блестяха в мъглата, а тези на вторите чернееха.

-Това никак не е готино Тарамбук – каза Брамбъзи.

-Напритв, на мен ми е много гот – и се ухили.

-Виж сега, хич няма да ти е приятно, ако усетиш китара ,,Гибсън“ на главата си. Честно да ти кажа китара е от най-висок клас – предупреди го Брамбъзи.

-Невъзможно е откачалко – отвърна през зъби Кавал. - Ти си в патовата ситуация. Слизайте от скапания си микробус.

Безмълвните бабаити се приближиха. Изглежда че Брамбъзи нямаше какво да направи и трябваше да оставят инструментите и да слязат. Започна да мисли как да се предадат, когато...

Лютня се обади в микрофона си:

-Кардам, кажи ми нещо, след като Чичарита ти е помогнала с нейното... действие, какво е тя за теб?

Кавал се изсмя, а Лютня си мислеше:

,,Дано да не знае или да е забравил!!“

-Какво е Чичарита ли, Лютня, тя е кючов фактор в моята власт над града. Какво може да е друго?

-А като жена, как я намираш?

Кавал сбръчи лице от погнуса.

-Като жена, не! Само болен мозък може да си помисли за секунда, че би се чукал с нея, бля!

Отзад Винкел започваше да посинява от яд.

-Защо, какво ѝ има пък на Чичарита? - продължи Лютня.

-Какво ѝ има ли? Какво ѝ няма? Знаеш ми стандартите, скъпа, с такава свръхдебела свиня може да спи само тотално сбъркан откачалник като вашия барабанист!

,,Да!“ - помисли си Лютня.

Настъпи мълчание. Брамбъзи и Скръндзи замръзнаха по-ужасени откогато и да било (да не говорим за отпреди малко, скорошното притеснение им се струваше като страх от зъболекар).

Усмивката по устните на Кавал замръзна, след което бавно се стопи като сладолед на тротоар. Съзнанието му бързо даде сигнал за това, какво всъщност беше казал и какви можеха да са последиците. Спомените му свързани с Винкел Парташков, размити преди това, се върнаха.

Самият Винкел вече правеше тройно салтно във въздуха, с инерция дадена от барабаните.

Надскочи кръга на бабаитите. Приземи се пред джипа с палки в ръцете и викна:

-ТЯ НЕ Е ДЕБЕЛААА!

Метна сякната си палка към жената с големия бюст.

Палката влезе в устата ѝ. Фолкпевицата залитна назад, изпусна оръжието си, падна в несвяст по гръб, а след нея и Окуляр Телескопов, но буден и невредим. Докато Кавал Тарамбуков още се чудеше какво на предприеме, Винкел направи второ салто, стъпи в ремаркето и шибна поп-фолк продуцента през лицето с втората палка. След това още веднъж, хвана го за яката, завъртя се и го просна по гръб (за съжаление върху нанавото агонизиращия Окуляр и за още по-голямо негово съжаление със задника върху лицето му).

Ученият опита да протестира, но думите бяха заглушени от масивно количество седалищни мускули.

Винкел приклещи Тарамбуков под себе си и започна:

-НИКОГА... - круше – НЕ КАЗВАЙ... - второ – ЗА НЕЧИЯ ЖЕНА... – трето – ОСОБЕНО ЗА МОЯТА – четвърто - ЧЕ Е ДЕБЕЛА... – круше в корема (за разнообразие) – ЗАЩОТО... – Винкел го придърпа за яката и приближи лице. – Не принципно и идеалният мъж за всяка жена е... знаеш ли кой?

-Н-не!

Няколко изпочупени зъба хвръкнаха от устата му.

-Клоунът нинджа! - и го цапна още веднъж.

През това време Брамбъзи прибра вратите отбратно към микробуса. Часто от бабаитите се опитаха да смъкнат музикантите от покрива, но той пак натисна копчето и четирима от тях (колкото и бяха) изхвърчаха двама по двама в противоположни посоки, но се спряха в каменните прегръдки на две пърпълтаунски къщи.

Другата четворка отиде да помага на шефа си, но китаристът и басистът спряха двама от тях тъкмо навреме.

Скочиха от микробуса. Подвикнаха им. Бабаитите се обърнаха и с по един точен ъперкът на музикантите от китарата ,,Гибсън“ и баса ,,Джаксън“ биячите бяха извадени от строя, а противогазите им се търколиха по асфалта.

-Това е то качествена изработка – каза Скръндзи.

Брамбъзи кимна.

-Как ще носиш ти розова тениска и ще си бодигард, не мога да разбера! Изключителна проява на лош вкус за мъжко облекло – поклати глава китариста.

Но другите двама успяха да се доберат до Винкел.

И може би това беше голямата им грешка.

Скочиха в ремаркето и опитаха да го сграбчат.

Но той беше, така да се каже, бързичък. Възмущението му още не го беше напуснало.

Винкел се извъртя във въздуха и перна единия с крак. Бабитът парира удара, но загуби равновесие и падна от колата. Вторият замахна с ляво круше към Винкел, който блокра, но ударът беше доста силен и го изстреля в края на ремаркето.

Кавал се свестяваше.

-Ей ти! – викна Скръндзи на бабаита.

Басистът беше стъпил на ремаркето.

Бабаитът се обърна.

Бас-китарата ,,Джаксън“ с вдъхновен ентусиазъм полетя към контакт с мутрата му.

Със стотна от секундата през главата му премина рефлексния импулс да блокира удара, но ръцете сами отказаха запознанство от близо с този инструмент, а вместо това предпочетоха да му се наслаждават отдалече.

Неприятелят излетя от ремаркето, просна се в безсъзнание на асфалта, а противогазът му, естествено, направи кълбо на земята, с вълнението на петгодишен в шейна.

,,Ех, че хубаво – помисли си противогазът – искам пак!“

Шофьорът на камиона, който беше доста хилав и страхлив човечец, досущ като Окуляр, но не беше учен, отвори вратата и при първия признак не безопасност избяга.

Излишно е да споменаваме как приключи денят и за последния бабаит, но достатъчно е да се каже следното изречение:

Брамбъзи приключи по подобен начин и с осмия.

-Тц, тц, ама много лош вкус за дрехи имате!

Брамбъзи обаче едва ли би могъл да предвиди реакцията си, ако посетеше планетата, от която идваше музиката и по-конкретно държавата, в която бе възникнала.

Тъкмо когато Кавал се свести, тримата членове на ,,Обезумелите ангели“ застанаха над него, двама от които с вдигнати китари.

За момент се гледаха един друг без движение, след това няколко неща станаха едновременно много бързо.

Кавал посегна към кавала и опита да го надуе, Брамбъзи действа по-бързо го изрита от ръката му, Винкел се приближи, хвана неприятеля за яката, цапардоса го за пореден път, при което поп-фолк продуцентът нямаше какво друго да напарви освен да изпадне за по-дълго в безсъзнание.

-Готово – каза Брамбъзи.

Под задника на Кавал Тарамбуков се чуваше звук подобен на мучене. Те отместиха дебелака и дадоха най-накрая пространствена и дихателна свобода на Окуляр Телескопов.

Освободиха го от наелона, изправиха го и той каза:

-Пфу, отврат, дайте ми кавала!

Брамбъзи му го подаде. През това време към тях се присъедини Лютня.

Ученият засвири и кафевият облак започна да се отдръпва от тях. Както тинейджърите и духовете. Но не личеше, че си замнават за постоянно.

-Станала е такава пробойна в пространствено-времевата матрица, че тунелът се е свързал с два свята – една шантава планета наречена Земя и кафевият свят на био-отпадъчна активност – Ета-6. Нещата, които идват от тези два свята са се смесили, някак привлекли едно с друго. Трябва да отидем и да затворим дупката, иначе ще погълне планетата. Това може да стане само с този музикален инструмент.

-А Чичарита? - попита го с изражение на печал Винкел.

-Съжалявам, Винк, най-вероятно вече е изпаднала през черната дупка. Може да е кой знае къде на някоя от тези планети.

Пачалното изражение не слизаше от лицето на философа и той зарецитира:

-О, Чичарита, Чичарита,

свидна като салам с бисквити ,,Белвита“,

къде си ти моя неподвижна синьорита,

гората все ме пита?!

-Вин, спокойно – намеси се Лютня – ако трябва ще отидем да я търсим и на двете планети.

-Какво? - попита Брамбъзи, но бързо млъкна под твърдия поглед на жена си.

-Предлагам да вървим – каза Окуляр.

Тримата скочиха от ремаркето и се насочиха към микробуса, оставяйки враговете си да лежат в своето поражение.

Следва...