Обич без възраст 4

             Пийнахме. Алкохолът ни отпусна, напрежението бе отминало.

- Да ви попитам, играете тенис, а носите масивен бастун и умрело се подпирате на него без да имате нужда,... Защо, ако не е тайна.

- Не е, просто за самоотбрана. Навъдиха се доста хора, които не използват мозъка си правилно и мислят само как да откраднат спечеленото. Като студентка имахме преподавател-японец по Роботика и информатика. Той бил треньор и състезател по боджицу, техника за бой  с тояги, и кободжицу, техника за бой с пръти, фактически изкуството да се защитаваш, а не да нападаш, нещо като шогуни по онова време. Доста тежки и сложни тренировки бяха, и  пет човека останахме до края. Та за това го нося, като немощна жена на пръв поглед. Ще те науча на тези техники. А ти как се решаваш да бъдеш бодигард, не е ли опасно.

- Опасно е, не знаеш примитивния  срещу теб какво е намислил. Аз пък, заедно с брат ми, тренирахме скришом от родителите джудо, малко самбо, после продължих сам модерното карате,... но не налитам първи на бой.

Засмях се малко ехидно над оправданието си '' Абе аз да го фрасна първи, докато ми се прави на побойник, пък после риториката...''

Тя ме изгледа любопитно, тръсна главичка.

- Това ще бъде твоята стая, завивки има в гардиероба, моята спалня е отсреща, по принцип не затварям вратите, но както искаш. Лека нощ.

                Изглежда емоциите и алкохола ме унесоха и съм заспал дълбоко. Сепна ме чуруликането на птичките.Огледах се, набързо си спомних за вечерта. Ох и аз, уж ще пазя госпожата, а съм заспал.

Облякох се набързо и седнах на фотьойла в очакване. И отново унесен в дрямка. Плисък на вода ме осифери, вероятно минава 10 часа сутринта. Покашлях се дипломатично.

- Добро утро -  дочух гласа на Диана от спалнята й - Наспа ли се, ако не бързаш ще направя кафе и закуска и после ще решим какво да правим

Повторихме същия сценарий в казиното и в неделя вечер.

Отново успех на кирия Коцупулу. Съсредоточено следеше залозите, топчето и моментът  когато трябваше да се откаже от играта. И отново с пълна кадифена торбичка под мишница се прибрахме у тях. Последва по глътка-две джин и неангажиращи приказки.

А в събота и неделя отново на казиното. Беше ми приятно като едно време да гледам от терасите и от високо светлините на Атина, или далеч, далеч движещи се светлини на контейнеровози към пристанище Пирея, докато Диана бе обсебена от манията си по хазарта.

Стана ми неудобно да спим под един покрив, при  отворени всички врати и всеки в спалнята си, ами човек може и да похърква или да се изпусне по-шумно  в съня си.

- Кирия Диана, да се преместя горе в пристройката зад гаражите, пак е като апартаментче, а и няма да ви притеснявам,... неудобно ми е.

- И  кое ти е неудобното, не ти харесва ли - ехидно се подсмихваше- Не съм забелязала.

Дали съм се изчервил, ами нали сутрин като стана по опънатите  боксерки си личеше, издадох се.

- Знаеш ли, понякога се събираме жени да играем бридж със залози, редуваме терена...Аз нямам жена помощничка и се разсейвам, да сервирам ли, да гледам някой да не отмъкне нещо ли, или да играя и за това винаги отказвам домакинството под някакъв предлог. Но сега може, нали. Ти ще ми помагаш, а спечелените средства ще са за теб, а аз не трябва да губя тренинг до бридж турнира.

Сега разбрах предназначението на отделната стая, малка зала с маса със зелено сукно, шест стола наоколо, други малки масички пред дивана или само пред фатьойлите, шубер-бар, хладилник, ледогенератор,  кафе машина, и чаши, чаши различен калибър.

Отделно две тоалетни и душ кабина и зелени хавлии с някакви монограми.

                 Дойдоха три красиви госпожи, но само една филипинка, придружител и шофьор.

Кирия Диана ни представи, размениха си комплименти, шегуваха се помежду си. Аз зад бара се правех на разбирател за коктейли, мартини, кампари, вермут, джин, тоник, кокакола, лимони, портокали. Сновях между тях, филипинката Хали ми помагаше.

Някаква екзотика от гостенките ме гледаше немигащо, присвиваше устни, облизваше ги, после спусне клепачи и забравяше да ги вдигне 3-4 секунди, разсейващо деколте. Смееше се малко нервно.

Пожела газирана вода, поднесох й, усетих ръката й да се плъзга по крака ми.

Изтръпнах, само да не забележи кирия Диана, ще ме изгони, изгорях отново.

               На масата със зелено сукно вече се раздаваха картите, купчина пари пред всяка...Изглежда това изключи всички други дразнители за играчките.

- Често ли ходиш по такива суарета - попитах Хели

- Да, през седмица-две, идват и у нас, ние ходим.Моята госпожа е ей онази червенокосата, живеем двете сами.

- И  нямаш почивен ден ли, ами ако искам да се срещнем само двамата у нас, в моята къща- блафирах

- Хубаво би било, но нямам възможност, тя е лизбийка и никъде не ме пуска сама

- Ами като не ти харесва, напусни я и си търси друга работа

- Не мога, тя ми плаща добре, даже много добре, а имам дъщеричка и възрастни родители в Манила, кой ще ги издържа...Онази дето се занасяше с теб, няма мъж, но е бедна и се присламчва до моята госпожа. Другата не я познавам. Но твоята госпожа е най- добра, млада  и най-красива.

- А, тя не ми е никаква, просто работя за нея в градината от 8 до 14, пазарувам и после съм си в къщи, та за това ти предложих.

- Хубаво би било, отдавна не съм била с мъж,  но нямам възможност - и наведе виновно очи.

Минах покрай играещите, събрах празните чаши, попитах за нови питиета. Червенокосата не внимаваше е картите, а се беше зазяпала в пазвата на ''бедната''.

Третата гостенка , беше нещо от рода на Диана, съсредоточена в картите и залозите.

Не след дълго червенокосата и ''бедната'' загубиха всичко, направиха знак за питиета, напуснаха осветената маса и седнаха една до друга в сумрака на дивана. Не мина много време и взеха да се галят, да се целуват, поне да си бяха измили ръцете.

Филипинката Хели ги гледаше равнодушно, вероятно си мислише, че след 2-3 дни е краят на месеца, трябва да й платят и да трансферира парите за Манила.

 Не засякох време, но ги погледнах, смешно раздърпани, червенокосата с разкопчан цип на панталона, пъхнала ръка под роклята на ''бедната'', едрите й гърди изкочили на свобода, по разголените гърдите на червенокосата си личеше яркото червило на ''бедната''. Бяха застинали така вероятно от изпитано удоволствие или от опиянение от изпития алкохол, а защо не и от съчетанието и на двете...

Свикнала на подобни гледки, Хели като сянка се приближи до тях, и се зае да слага всичко по местата си. Върна се при мен и само тихичко въздъхна '' Ех, няма хляб без кора ''.

              А двете манячки при масата със зелено сукно не спираха. Парите пред непознатата видимо намаляваха, но не се отказваше. въртеше  пръстена  на ръката си , изглежда да заложи и него  при необходимост.

Отдавна бе минало полунощ.

Пред непознатата нямаше нищо, само ръцете й нервно  потрепрваха.

- Петро, би ли ми донесал червената торбичка, момчето ми - ясно рече Диана

- Да кирия Диана, заповядайте.

Тя прибираше банкнотите. Чак сега забелязах дръжката на бастуна й подпрян на стола

- За мен беше чест да играя срещу вас госпожо, може би, както се казва в къщи и сените помагат.След седмица, до 10 дни, организирам подобно парти при мен, ще се радвам да дойдете - промълви непознатата - Ето ви мобилния ми номер, казвам се Анастасия.

             Изпратихме гостите до колите им. Диана за достоверност куцукаше подпирайки се на бастуна си.

Заключих ''играната зала'' и се прибрахме в къщи. Кирия Диана се засуети покрай монитора, прегледа някои записи, увеличи регистрационната табела на колата на Анастасия, на джипа на червенокосата шофиран от Хели.

Натисна два бутона  в табло.

 - Тази опредеено не ми харесва, не излизай навън, включила съм инфрачервената аларма и прожекторите към нея.

И след лека нощ, налягахме по стаите си и при отворени врати.

Казват утрото било по-мъдро от вечерта, да, но ако утрото е в 6 часа сутринта, а не в 12 по обяд.

- Добро утро или добър ден - смееше се на вратата на спалнята ми Диана.

Понечих да стана, по-точно да скоча, оох, нее, точно сега ли, стана ми неловко.

Тя не реагира, направи се, че нищо не е забелязала

- Ще направя нещо за хапване,... да попитам, снощи заключи нали, надявам се торбичката остана там , трябва да преброиш парите, за теб са, нали така ти обешах.

- Да кирия, всичко е по местото си, а вие да не забравите да изключите алармите - засмях се

- Още не съм, но след кафето ще го направя и ще излезем навън, днес се очертава прекрасно време. Знаеш ли, че хората вече плажуват, видях през прозорците, че в двора всичко е ок. Искаш ли да отидем на плаж следобяд.

Наведох срамежливо глава, ами нали за това ми плащаш, всичко да е ок, не обичам забележки или да ти отказвам, ти командваш парада.

                  Джипът й приятно бръмчеше към някакъв непознат плаж. То морето и небето навсякъде са сини, само някъде има повече хора, на други по-малко.

Засмях се в себе си, и тук с клуб-карти.

Тя я показа, служителката великодушно ни покани с ръка и даде картонче с номер чадър.

Настанихме се.Оправих се бързо, е беше малко глупаво да се заглеждам открито в Диана. А тя си знаеше цената, свали първо белите панталони, лъсна ослепителното жълто  долнище на банския, повдигна по краищата да измуши блузката си, здравите й бедра ме накараха  да премрежа похотливо очи, дълбоко пъпче за да се полюбувам. Едрите й гърди се показаха в опънатото горнище, между тях златно синджирче със зарче. Сръчно привърза косата си, даже не ме удостои с поглед дали я наблюдавам и  има ли ефект. Наистина не знам  на колко години е, но тялото й по нищо не отстъпваше на дежурните свободни момичета на плажа.

- Можем ли да доплуваме до втората шамандура - весело попита тя

- Ами не знам, да опитаме, нали има спасители - засмях се

- Дай ръка  изкомандва тя

Стисна дланта ми здраво и доверчиво. И сериозността ни беше докато нагазим във водата. 

Пръскахме се като деца, или се гмуркахме един до друг, изглежда още не е разрешено да се  докосваме във водата. Заплувахме към шамандурата, наглед близичко изглежда, но не е толкова близко. Малко задъхани се хванахме за тръбите опасващи я. Гледахме се победоносно, все едно сме преплували Ламанша. Връщането беше по-лесно, връщахме се към сушата.

На по-плиткото бяхме един срещу друг, дишахме задъхано, гърдите ми поемаха въздух, гръдния кош изпъкваше напред. Този път не се сдържахме, а се наблюдавахме открито.

Дали се харесваме...Ще я попитам някой друг път.

Набрах смелост и хванах дланта й. Не реагира като опарена да я издърпа, а се остави в моята.

Докато тя се оправи със смяната на банския, изтичах за сладолед.

- Заповядай. награда за нас плувците-маратонци - шеговито казах - Сладолед на клечка.

               Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но имай смелостта да ги оближеш.

следва продължение....