''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи?

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за оскар. Време на измама, на корупция, на предателства, на хора, които вършат зли неща и лягат с чиста съвест. Време, в което думите ''Обичам те'' са само думиЧКИ, изгубили стойността си, протрити от неистинско използване. Като дреха, нашивана от хората, които вярват в тях. Като дреха накъсани, изричани с фалшиви чувства. Като дреха, потънала в прах, а хората, които вярват в тях, старателно прахта избърсват.
Какво стана? Забързахме се да пораснем, уплашихме се от живота. Настръхваме, когато видим болката и се прибираме в черупки, под дебели обвивки, зад високи стени или зад каменни прегради. Изгубихме се в забързаното ежедневие и забравихме да ги изричаме на хората, които се нуждаят да ги чуят. Просто така, защото го чувстваме, за да знаят, че са обичани, за да им вдъхне сила, за да им даде смисъла за живот.
Какво стана? Стресирахме се от трудностите, уплашихме се от предателите, които нараняваха сърцата ни, заживяхме в страх някой да не дойде и да разруши целия ни свят и не само забравихме истинската стойност на думите ''Обичам те'', а и с цялата си наглост започнахме да ги изричаме фалшиво. Умъртвихме красотата им, отслабна силата им, хвърлихме ги на земята, счупихме ги като стъкло на парченца и ги смазахме под краката си. Ей така, защото не вярваме в тях и нямаме смелост да ги изречем.
Най-красивите думи, които носят най-вълшебното щастие, замръзнаха в ръцете ни, изваяхме ги като скулптори под формата на лъжи. Най-истинските и силни думи, които придават смисъл на малките неща. Най-мечтаното ''Обичам те'' се превърна в сълзливо отричане. В една плоска измислица, дошла от приказките и никой не иска да повярва в тях. И само ние можем да върнем магията им, да върнем стойността им, да им върнем светлината и топлината, която носят в себе си. Само ние можем!