В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за оскар. Време на измама, на корупция, на предателства, на хора, които вършат зли неща и лягат с чиста съвест. Време, в което думите ''Обичам те'' са само думиЧКИ, изгубили стойността си, протрити от неистинско използване. Като дреха, нашивана от хората, които вярват в тях. Като дреха накъсани, изричани с фалшиви чувства. Като дреха, потънала в прах, а хората, които вярват в тях, старателно прахта избърсват.
Какво стана? Забързахме се да пораснем, уплашихме се от живота. Настръхваме, когато видим болката и се прибираме в черупки, под дебели обвивки, зад високи стени или зад каменни прегради. Изгубихме се в забързаното ежедневие и забравихме да ги изричаме на хората, които се нуждаят да ги чуят. ...