4 авг. 2009 г., 13:41

Обичам те, но ти така и не го разбра 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1126 0 0

Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в  иначе мрачно черните облаци.

© Деница Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??