4.08.2009 г., 13:41 ч.

Обичам те, но ти така и не го разбра 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1102 0 0

Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в  иначе мрачно черните облаци.

© Деница Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??