31 янв. 2024 г., 23:19

Обикновена случка

806 7 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

2 мин за четене

      Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора -  мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг с вълчи апетит. И свършиха скорострелно, в своеобразен догистайл. Но Ивон трябваше да се прибира. Вкъщи я чакаше един внимателен и фин мъж. Нейният съпруг Тино. Бяха женени от две години, а той не пропускаше ден да не й поднесе цветя. Всяка сутрин, докато тя още се протягаше в леглото, изникваше пред нея с поднос в ръце, а на него - димящо кафе и топъл сандвич. Говореше й най-ласкавите думи. Усмихваше й се мило и влюбено. Обгрижваше я както никой друг. Нима това е любовта? - мислеше си Ивон. Приличаше й по-скоро на златна клетка, може би и заради модерния и лъскав апартамент, в който живееха. Освен това бе започнала да асоциира Тино с добре обучен камериер. А самката в нея се отвращаваше от камериери. Нещо дълбоко скрито, от което би се срамувала, ако стане осъзнато, я караше да предпочита да го направи с първия срещнат, дори върху купчина въглища в долнопробно мазе, сякаш в един нов "Жерминал". Жадувам да е с непознат - помисли си стреснато тя и притваряйки очи си представи как разкопчава ципа му и в сумрака усеща растящата му "сила". "Сила", която след броени мигове щеше да погълне и да я остави да се влее живително в нея. Изтънченият Тино все повече я отвращаваше. Така се запозна с Майора. На ъгъла между две улици той изскочи с моряшка походка от близкото заведение. Привлече я първобитната му грубост и просташкото подсвирване по неин адрес: За къде си се разбързала, маце? Не й трябваше много, за да се реши на тази дързост. Да си я позволи. Да качи адреналина си с първобитна постъпка. Майора бе груб с нея, а тя харесваше у него точно това. Постепенно започна и да я бие, когато не откликваше на най-перверзните му желания. Стъпкваше егото й, но странно всичко това все повече й харесваше. Предпочиташе мръсната му долнопробна квартира пред луксозния, образцов апартамент на Тино. Харесваше как Майора с грубите си лапи рязко сваляше бельото й, а после я просваше по корем на неразчистената от хранителни остатъци маса, за да навлезе грубо в нея отзад, докато тя стенеше като първобитна самка. Тино чакаше ли, чакаше вкъщи с приготвена и сервирана вечеря нейното прибиране от работа, защото тя му бе казала именно това - че е претрупана със страшно много работа и се налага с месеци да се прибира по-късно. Ивон знаеше, че ако не беше се отдала на Майора, то все едно тя щеше да се отдаде на друг случайно срещнат мускулест мъж по гащета и потник - може би на Полковника, или на Генерала. Все едно, конкретиката не играеше роля тук, нито вероятно дори нагонът на самката. Просто трябваше да избяга някъде от своя сполучлив брак. Да избяга от девет земи в десета. За нея раздвояването бе вече факт. Никога повече нямаше да има отново само едно лице. Може би задникът й бе сърцето, отредено й да свети нощем в съмнителните квартири на похотливите мускулести мъже. Това е, което остава от живота на една порядъчна жена - помисли си Ивон и забърза към очакващия я с богоговение Тино. Ще трябва да му кажа и дежурното: обичам те! - помисли си тя ужасено и усети конвулсия в стомашната област. Но вече беше свикнала с това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скуката на лукса!
    Когато един живот на една жена е прекалено подреден, тя търси хаоса на живота...
    Двойна фантазия!
    А може би и мъжката природа е такава, че лесно "надушва" флуидите на самките?!😉
  • Разказът е в подкрепа на максимата на някои жени, че
    истинският мъж мирише на пот, а не на...

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...