Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора - мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг с вълчи апетит. И свършиха скорострелно, в своеобразен догистайл. Но Ивон трябваше да се прибира. Вкъщи я чакаше един внимателен и фин мъж. Нейният съпруг Тино. Бяха женени от две години, а той не пропускаше ден да не й поднесе цветя. Всяка сутрин, докато тя още се протягаше в леглото, изникваше пред нея с поднос в ръце, а на него - димящо кафе и топъл сандвич. Говореше й най-ласкавите думи. Усмихваше й се мило и влюбено. Обгрижваше я както никой друг. Нима това е любовта? - мислеше си Ивон. Приличаше й по-скоро на златна клетка, може би и заради модерния и лъскав апартамент, в който живееха. Освен това бе започнала да асоциира Тино с добре обучен камериер. А самката в нея се отвращаваше от ...