8 мая 2024 г., 00:15  

Облаците на несъществуващото 

  Проза » Другие
281 5 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

1 мин за четене
Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби, навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна и удоволствия. Безсмислени и извратени удоволствия, довеждащи ги до своего рода наркоманно онаниране на обезумелите им и никому ненужни мозъци. Виждаше ги навсякъде - в метрото, в другите превозни средства на градския транспорт, дори и на лигавите им излети. Държаха своите смартфони и онанираха като геймъри. Това не бяха вече човешките същества от неговото детство, а хиперплазирали извратеняци, които плачеха за нови конвенции - от Истанбулски до Манхатънски. Спомни си собственото стихотворение:
СТЕНАТА
В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет -
Стена с цвета на вечната забрава.
Стена на скръб и сълзи нечовешки.
Стена на вкопчените в нея катер ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??