Облаците на несъществуващото
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Облакът - огромен и бял, накъдрен сякаш с гъби от избухнали безброй водородни бомби, навлезе през очите му и го накара да изпита тръпка на презрение към нищожеството на човешкия род. Тези милиарди еднодневки, които всекидневно се мотаеха из краката му, като в сюрреалистичен сън. Те искаха уют, храна и удоволствия. Безсмислени и извратени удоволствия, довеждащи ги до своего рода наркоманно онаниране на обезумелите им и никому ненужни мозъци. Виждаше ги навсякъде - в метрото, в другите превозни средства на градския транспорт, дори и на лигавите им излети. Държаха своите смартфони и онанираха като геймъри. Това не бяха вече човешките същества от неговото детство, а хиперплазирали извратеняци, които плачеха за нови конвенции - от Истанбулски до Манхатънски. Спомни си собственото стихотворение:
СТЕНАТА
В полето на мечтите никне време
и с плевелите бързо избуява.
Издига се нагоре като Хребет -
Стена с цвета на вечната забрава.
Стена на скръб и сълзи нечовешки.
Стена на вкопчените в нея катерачи. -
Пълзящи милиарди буболечки
преди да падне сянката на Здрача.
То беше една констатация за нищожество - неумолима и вярна. За какво бе необходима на Бог тази слуз от човешки попови лъжички? Към какво се стремеше Всемогъщия чрез нейното съществуване? Може би да опровергае себе си в най-неудачния си експеримент - експериментът с маймуната на Дарвин. Впрочем самият Дарвин с външния си вид бе най-нагледното доказателство за тази междинна маймуна, която така и не бе открита официално от науката в напъните й да демитологизира произхода на човека. Произход ту от кал, ту от кости, уж по подобие Божие. Но човекът вирееше в жалки образи, а Бог не можеше да се редуцира до нищо обикновено. Той стоеше над пространството и извън времето. Книжки, самоприсвоили си правото да се самонарекат свещени, спекулираха с неговата първосъщност, искайки да я припознаят в човека. А всъщност и последното животно на планетата бе по-близо до Него от всяко човешко същество. И докато разсъждаваше така, облакът отмина - бял айсберг и вечен изгнаник, запътил се към несъществуващата страна на Истината, плачейки за нея с безброй сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
