Горещи оранжеви залези и летен бриз. Отдалеч нагарча морска сол. Късни нощи, разнасящи аромата на сладникави портокали. Атмосферата – унасяща в желания, предразполагаща за още. Решила си да целуваш по онзи нежен, но настоятелен женски начин. Да докосваш като перо. Да намигваш бавно, наслаждавайки се на терзанията ми. Как тръпна да те прибера в прегръдките си – бързо, инстинктивно, сякаш нещо те застрашава. А се оглеждам... за обноските си. И знам, че ти харесвам, когато изпитвам твоите устои. Забраненото, като по правило, винаги е привличало вниманието ти. А аз съм най-правилният грешен избор...
           Донякъде нереалност. Отклонение за няколко вдишвания... е нашето. След това се налага да събираш отломките от вярата. В себе си. Тежи ти с часове, дори години. Отбягваш фактите, като по навик. Понякога се криеш в спомените, докато настоящето те търси и се нуждае от теб. Все още се чудиш как съм минало и ежедневие в един и същ момент. Мисълта за споделеното те тласка към онова ново начало, в което преоткриваш загубените карти. На което не можеш да се отдадеш. Не може да си го позволиш! Къде си, защо си... Задължително е да отправиш собствените си слабости към мен. Да опиташ да ме нараниш със страховете си. Ела да те целувам... Прости! И аз... кривнах почти колкото теб.

https://www.youtube.com/watch?v=--wy8QmLlM8

https://www.youtube.com/watch?v=CFPT9qEs7PE