ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на неговия живот и всеки ден пълнеше с утеха душата на самотния баща. Фигурата приближи съвсем. Мъжът протегна ръце, за да поеме рожбата в обятията си и тогава погледът му попадна върху раната. Беше станала голяма и грозна. Белезникава течност се отделяше и привличаше мухите. Това го отрезви. Погледна напред, но наоколо нямаше жива душа. Естествено, беше мираж. Изведнъж Симон си спомни, че дъщеря му вече не беше онова малко момиченце, което обичаше да подскача около него, щом той се върнеше от работа. Беше станала хубава девойка и свенливо свеждаше поглед, когато идваха със слугинята да му носят храна. Поради заразата те оставяха кошницата чак горе, на хълма и като стояха малко, си тръгваха. Всеки пъ ...