Объркваш ме... не, не, побъркваш ме... Сякаш току-що съм взела най-силното хапче
и то така е замаяло главата ми, че не мога да позная дори самата себе си!!!
Сякаш... сякаш, когато те гледам и виждам нещо съвършено!!! А ти не си съвършен!
Напротив!!! Ти си ужасен, най-ужасния!!! А аз затова те обичам... Защото си
нагъл и вулгарен, защото си самоуверен и надут... защото си егоцентрик!!!
Защото... всеки път, когато ме погледнеш със сините си нагли очи... виждам, че
там, в сърцето ти, се крие нещо... виждам в душата ти, виждам, че ти не си
просто тази обвивка, виждам, че колкото и да си силен, имаш нужда да си обичан.
Виждам... толкова много виждам!!! И те обичам... обичам те, защото, както никoй
друг, с една дума успяваш да ме накараш да правя каквото искаш ти! Обичам те,
защото вярваш толкова силно в себе си, колкото аз не вярвам в никого! Обичам те,
защото, дори когато се осмелиш да ме обидиш, осъзнаваш колко много и ти ме ...