14 окт. 2010 г., 14:49

Очакване

604 0 0
1 мин за четене

Денят беше вторник 19,30 часа.

Силна болка разкъсваше сърцето ми,

красиви спомени нахлуха в главата ми.

Заплаках!

Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание.

"Липсваше ми" това беше горчивата истина, която не исках да призная пред себе си.

"Липсваше ми" безкрайно много.

Поглеждах телефона, който зловещо мълчи и продължавах да плача.

Плачех за теб, плачех, защото те обичам, защото исках да си до мен, но тебе те нямаше.

Мечтаех да дойдеш пак, мечтаех за тази нощ, но не знаех къде си.

Исках да ти кажа много неща, които държах дълго време в себе си.

Исках да ти кажа защо реших да сложа край на всичко.

Исках да знаеш, че си смисълът на моя живот.

Но ти все пак не дойде!

Изморените ми от плач очи се затваряха и ме поведоха към леглото, в което някога лежах до теб.

Сега то беше празно и студено.

Спомените продължаваха да ме измъчват,

сълзите продължаваха да текат,

ръцете ми прегърнаха меката завивка,

докато отнесе ме сънят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...