Oct 14, 2010, 2:49 PM

Очакване

  Prose
601 0 0
1 min reading

Денят беше вторник 19,30 часа.

Силна болка разкъсваше сърцето ми,

красиви спомени нахлуха в главата ми.

Заплаках!

Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание.

"Липсваше ми" това беше горчивата истина, която не исках да призная пред себе си.

"Липсваше ми" безкрайно много.

Поглеждах телефона, който зловещо мълчи и продължавах да плача.

Плачех за теб, плачех, защото те обичам, защото исках да си до мен, но тебе те нямаше.

Мечтаех да дойдеш пак, мечтаех за тази нощ, но не знаех къде си.

Исках да ти кажа много неща, които държах дълго време в себе си.

Исках да ти кажа защо реших да сложа край на всичко.

Исках да знаеш, че си смисълът на моя живот.

Но ти все пак не дойде!

Изморените ми от плач очи се затваряха и ме поведоха към леглото, в което някога лежах до теб.

Сега то беше празно и студено.

Спомените продължаваха да ме измъчват,

сълзите продължаваха да текат,

ръцете ми прегърнаха меката завивка,

докато отнесе ме сънят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...