... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свят. Онзи свят? Какъв
беше той? Имаше много други светове и всеки беше видим за някого и невидим за друг… Имаше и добри, и лоши светове. Страхът бе гостенин от лошите светове.
Но тя никога не го допускаше и не му вярваше. Не я беше страх да върви в тъмното, защото в душата ù беше светло. Никой не ù беше казал накъде да върви, но тя слушаше своя вътрешен глас. В нея се надвикваха много гласове, но тя слушаше само най-тихия, най-нежния и спокоен вътрешен глас. Той ù казваше накъде да върви. Тя неусетно стигна до онази скала, от която някога бе паднала като малка и се бе разминала на крачка със смъртта. Смъртта? Имаше ли значение сега смъртта? Сега смъртта вървеше редом с нея и се чудеше дали да ...