Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа.  Какво беше това място? Как се беше озовал тук и какво по дяволите се бе случило?

      Въпросите изригваха в пулсиращата му от болка глава. Олюля се и за да не падне с погнуса седна на осеяния със стари вестници мръсен под. Разтърка с длани болезнените си слепоочия и опита да се съсредоточи. Вдигна очи и започна да изучава помещението. Стара, празна стая с изпокъсани висящи от стените тапети, голяма полусрутена камина и прозорци с разкривени кепенци, през които се процеждаха лъчи светлина. Нямаше абсолютно никакви мебели, освен голямо старинно огледало, което изглеждаше непонятно чисто и странно познато на  фона на разрухата и мръсотията, която царяха в стаята. Нейтън се изправи бавно и тръгна към огледалото. Отражението му изплува върху сребристата повърхност, но човекът който го гледаше от там беше непознат. Рошава, сплъстена коса, няколко дневна брада и парцаливи дрехи едва покриващи тялото. Нейтън с отвръщение извърна глава от ужасната гледка. В този миг един лъч процеждащ се през разкривения прозорец го заслепи, подът се завъртя под краата му, а до слуха му достигна женски глас...

      Даяна го гледаше право в очите, стиснала ръце в юмруци едва сдържаща яростта си. Гневните изблици изобщо не бяха присъщи на тази фина и кротка жена, но последните две години бяха оставили болезнен отпечатък върху нежната ú натура.

     С Нейтън бяха една от онези двойки, които всички мислеха за перфектна. Светлините на прожекторите осветяваха безупречната фасада на тяхната връзка, но в действително отношенията им бяха повече от сложни. Той, собственик на огромна издателска империя, притежаващ собствен самолет, тропически остров и постоянна резервация в най-престижните хотели по целия свят, тя, невъобразимо талантлив писател, но със скромен произход, случайно открита от най-големия в бранша, който за една нощ я превърна в звезда, а скоро след това и в своя половинка. Проблемът в случая бе, че тя изобщо не се подаде на славата. Приемаше случващото се с нея като дар от съдбата и го пазеше ревностно. Остана същия скромен човек и дори по някога луксът, с който я обграждаше Нейтън ú се струваше прекален, а начинът за поддържането му по скоро ги отдалечаваше един от друг. Няколко пъти се бе опитала да говори с него да намали темпото, до повери част от задълженията си на доверени хора, за да имат повече време един за друг, но той не искаше да чуе. Отхвърляше думите ú категорично с доводите, че не може да вярва на никого, че ако сам не контролира бизнеса всичко ще се разпадне. Умът му бе постоянно зает с планове как да се задържи на върха, защото там бяха парите и славата. Така тази тема се превърна в ябълката на раздора в перфектния им свят. Споровете по нея бяха кратки, но протичаха като внезапно разразил се тайфун, като винаги отстъпваше Даяна. До тази вечер. До поредната самотно прекарана вечер в поредния луксозен хотел, заради поредната бизнес среща продължила до късно през нощта.

     Нейтън се върна в стаята изнервен и изтощен до краен предел, а гледката на Даяна, която нервно събираше багажи си просто го довърши. На въпроса къде отива, тя отговори просто:

     - Тръгвам си...

Нещо първично се надигна в него и без да съзнава, че ще ú причини болка, грубо я хвана за лактите. Очите му потъмняха, а думите му се забиха в нея като куршуми.

     - Къде си мислиш, че отиваш, неблагодарнице – изкрещя той в лицето и – измъкнах те от нищото, положих целия свят в краката ти, а ти ме напускаш. Ако всичко това го нямаше и теб нямаше да те има. Какво не ти стига?

     С насълзени от обида и безсилие очи, Даяна го погледна и прошепна тихо само една дума.

     - Ти!

    Нейтън леко се смути и отпусна ръце. Някаква незнайна сила се вля в крехкото ú тяло. Даяна успя да се изплъзне от хватката му и когато той отново опита да я задържи го блъсна с такава сила, че той се препъна в малката масичка и с тежестта на цялото си тяло се стовари върху старинното огледало на стената.

     Нейтън лежеше на пода, а главата му се пръскаше. Мислите му се блъскаха като разбесняло се море, а умът му се опитваше да осмисли ситуацията. Това не можеше да е истина, сигурно е сънувал кошмар и когато отвори очи всичко ще свърши. Той се надигна на лакти и бавно повдигна клепачи.

     Не беше кошмар. Същата празна порутена стая го обгърна в обятията си. Нейтън се изправи несигурно и бавно пристъпи към вратата. Бутна разкривените капаци и светлината нахлула в мрачното помещение го заслепи.

     Навън беше прекрасен пролетен ден. Всичко беше зелено, а дърветата цъфтяха като в приказка. Привикнал със силната светлина Нейтън се огледа. Стар, запуснат като къщата двор се простираше пред нея и я скриваше от улицата, а над дърветата, в далечината се виждаха небостъргачите на ситито. Нещо в гледката го смути, някакъв неясен спомен се опитваше да си пробие път към съзнанието му. Той излезе напред, обърна се с лице към сградата и тогава споменът избухна като супер нова. Това беше къщата, в която бе живял като дете.

(следва продължение)