На една поетеса
Момичето го слушаше захласнато. По едно време се чу леко изсвирване. Скитникът спря да разказва. Тя се сепна и сбърчи недоволно носле!
- И после какво се случи? Продължавай - го подкани момичето.
И точно преди да започне, изсвирването се повтори. Погледна я внимателно в очите.
- Сигурна ли си? Може би е за тебе?
- Уффф! Знам! Но ти толкова рядко идваш. Ще почака! - тръсна с глава тя.
Скитникът се усмихна загадъчно и се излегна назад. После я огледа. Колко бе пораснала. Не искаше да продължи, защото чувстваше, че вече е раздвоена. Цялото и тяло показваше, че се колебае дали да остане или да излети като птичка към изгряващото слънце.
- Кой е той?
- Едно момче! - смути се тя.
- Момче?
- Появи се преди 2 години. Помага на чичо си да ловят риба.
- Само това ли ще ми кажеш - той я погледна в очите. ...