Огънят на Любовта (из "Момичето и Скитника")
Момичето го слушаше захласнато. По едно време се чу леко изсвирване. Скитникът спря да разказва. Тя се сепна и сбърчи недоволно носле!
- И после какво се случи? Продължавай - го подкани момичето.
И точно преди да започне, изсвирването се повтори. Погледна я внимателно в очите.
- Сигурна ли си? Може би е за тебе?
- Уффф! Знам! Но ти толкова рядко идваш. Ще почака! - тръсна с глава тя.
Скитникът се усмихна загадъчно и се излегна назад. После я огледа. Колко бе пораснала. Не искаше да продължи, защото чувстваше, че вече е раздвоена. Цялото и тяло показваше, че се колебае дали да остане или да излети като птичка към изгряващото слънце.
- Кой е той?
- Едно момче! - смути се тя.
- Момче?
- Появи се преди 2 години. Помага на чичо си да ловят риба.
- Само това ли ще ми кажеш - той я погледна в очите.
Момичето помълча и изведнъж избухна в плач.
- Не мога да го понасям вече. Вярваш ли ми, Скитнико? Когато се върнат вечер, все минава край къщи. А когато ме види събота или неделя някъде, сяда до мен и мълчи! Как може с останалите да говори, а с мен - не? Защо го прави?
- А ти? Ти какво правиш?
- Какво аз? И аз мълча! Той защо не говори? - започна да се оправдава тя. - Той не знае ли, че се чувствам, като че ли някой разпалва печката си с мен? Как да му кажа? За нищо на света няма да го направя! Мразя го!
Някой отново изсвири. Цялото и тяло трепна. Спря да подсмърча. Нежните и гърди започнаха да се вълнуват. Накрая скочи на крака:
- Край! Реших! Ще отида да му кажа, че го ненавиждам! И да не ми се мярка повече пред очите!
- По-добре го попитай, защо мълчи. Може би ще ти каже! Или ти сама ще разбереш! Защо трябва да се карате? Хубав ли е?
- Ами, хубав! - изчерви се леко тя. - един такъв, обикновен. Не разбирам защо му се лепят да ги покани на танц. Ама той все до мен. Като че ли ми е притрябвал.
- Върви, мила! Аз и утре ще съм тук! Утре ще ти довърша разказа за русалките. А и аз съм изморен и искам малко да поспя! Върви и го попитай!
Тя като че ли чакаше тези негови думи и излетя от храстите към дърветата на брега. Скитникът се загледа след нея. После извади малко храна от торбата си и започна да се храни. Когато свърши, изтупа трохичките на земята и легна. Загледа се към звездите и не усети, кога е заспал. По едно време го събуди някакъв шум от стъпки. Той пусна леко ръка към куртката си под главата и стисна дръжката на ножа си. Стъпките спряха. Отвори леко очи и през клепачите си видя, че някой е седнал до него. Един младеж седеше на нейното място и се бе загледал към вълните. Скитникът се успокои. Реши да се престори, че току-що се е разбудил. Обърна се по гръб и се протегна сладко. После се обърна към младежа и седна. Огледа го. Личеше, че трудно си изкарва хляба. Познаваше рибарите отдалеч.
- Здравей! Ти кой си?
- Аз ли Ви събудих! - попита притеснен младежът. - Казвали са ми, че ходя леко!
- Не се безпокой! Аз също спя леко. А и слънцето вече изгрява. Красиво е, нали?
- Да! Но аз не за това. Искаше ми се да поговоря с Вас.
- Че за какво? Срещали ли сме се някъде?
- Не! Но зная от нейната майка, че си говорите с нея! И сам съм ви виждал!
- Следиш ли я?
- Не! - смути се младежът. - Просто минавах! Случайно! Да не си помислите нещо? Щото аз за нея ...
- Добре де! - примирително каза Скитникът. - За какво искаш да си поговорим?
- Исках да Ви попитам нещо. За нея. Зная, че я познавате от малка.
- Питай, щом искаш!
- Не зная как да го направя! Искам да и кажа нещо. Не, не мога! Страх ме е и млъквам, когато ме погледне. Толкова пъти в морето си представям, че е пред мен и ме слуша, а аз и казвам всичко. А когато я видя - съм като риба. Защо? Как да го направя?
- Обичаш ли я?
- Да! Много! Това исках да и кажа, но се страхувам, да не я изплаша! Или да я залея с думи и тя да избяга. Целият горя, като я видя. А погледне ли ме - край!
Докато разговаряха, слънцето вече бе изгряло. Двамата видяха, че Момичето излезе от къщата и се запъти към мястото. Беше решила да му донесе закуска. Знаеше, че се стеснява да дойде при тях, въпреки, че вече се познаваше с майка и. Младежът трепна. Скитникът го погледна и му каза меко:
- Върви! Кажи и всичко!
- Ами ако?... - младежът се изправи нерешително.
- Няма! Не се страхувай! Нали за това дойде да ме питаш? Ето, сега ти казвам - върви и и кажи всичко!
- Вярвам ти. Но защо си толкова уверен?
- Зная го! Ти нали я обичаш? Живял съм повече от теб и го зная! Защото фиданка в жарава само с огън се полива!
РС. Много ми се иска този разказ да е мой подарък с най-искрени пожелания за щастие към поетесата, създала този невероятно красив и чувствен израз - „Фиданка в жарава се с огън полива"!
© Морякът Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ч)удесен, истински от живота!!!Поздрави!!!
-
Прекрасен разказ!
-
Благодаря!
-
И за двамата се отнася,за теб и за нея!!!
-
Благодаря! Но пак искам да кажа - това трябва да се отнесе към друг! Аз не съм талант!
-
Много ми хареса разказа ти!
Поздравления!
-
Благодаря, че сте го прочели! И на всички, оставили своето мнение! Но нека да бъдат към таланта, създал този образ на горяща от обич фиданка!
-
Моряко, наистина много хубаво пишеш. Следя ги всичките. Много ми харесват разказите ти.
-
Без коментар!
Отличен! -
Просто браво!!!
-
Става въпрос за предния ти разказ от тази поредица. А сега погледнах, че имаш още един качен. Отивам да го видя, че съм го изпуснал. Поздрави!!!
-
Благодаря, Христо! Не зная за кои две части става въпрос, защото това е цяла поредица! Някои, като това тук, са нови, но има и много стари!
Освен това тази поетеса, ако не позволи да използвам сътвореното от нея - справедливо е да го изтрия и от тук и от лаптопа! Нали така ще е по мъжки? -
Моряко, искам да те поздравя за тази отлично разказана история!!!
Харесаха ми и двете части!!! А съм сигурен, че ще ни разкажеш и други тук.
Поздрави и бъдещи успехи ти желая!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
