Да спасиш своя живот или този на безценен приятел? Да убиеш себе си или него? Да го нагрубиш или да нараниш своята душа? Да обичаш него или да обичаш себе си повече от всичко на света? Да избереш черно или бяло? А кое за теб е черно, кое - бяло ? Кое е тъмното и кое - светлото? Кое е лошото и кое не? Кое за някои е добро, а за други - зло? Едва ли някога човек проумява и ясно осъзнава кое е вярното за него. Едва ли някога успява да разбере кое е безценното светило за неговата душа, едва ли някога успява да достигне истинско блаженство, да облагороди своя дух, едва ли... Не и ако е от онези материалисти, стремящи се единствено към паричното благополучие, но не и към радостта на душата. 
   Е, аз успях. Успях да почувствам удовлетворение във вътрeшния си свят поради причината, че наистина се промених, достигнах един преход от материален към духовен свят и стремеж . Всяко едно действие, което правех започна да придобива огромен смисъл за чувствата ми, за крехката ми душа. Така стремежът към добрите действия ставаше все по-голям и по-голям, докато не достигнах свършеното, поне онова съвършено, което бе поставено като цел от самата мен. Влагайки добра мисъл в моето действие, се чувствах наистина перфектно. И така дойде моментът, в който вътрешната красота повлия и на онази отвън, онази, която материалистите приемат за идеал. Онази пленителна красота, която би могла да бъде снежнобяла изискана дантела, покриваща отблъскващата ти същност. Въпреки фактите наистина осъзнах, че по-властваща, необходима, важна и значима винаги е била и ще бъде вътрешната доброта и скритото изящество.  


това е въведение към една моя книга :)