ОКОТО
Проклинам родителите си затова, че са се запознали и събрали. Проклинам баща си, че е бил пълен боклук – пияница, побойник, грубиян. Проклинам майка си, че е била толкова загубена да се влюби в него. Проклинам най-крехката си детска възраст и затова, че съм бил свидетел на жестоките сцени от страна на баща ми към мене и майка ми.
Много често, почти всеки ден, той си идваше вечер в къщи пиян и започваше да ни “възпитава”. Биеше ме с пръчка по гърба, понякога с шамари само затова, че не съм си прибрал играчките, че някоя дрешка не е на мястото, където той желае да е. Удряше майка ми с юмруци за пресолената супа, за дебело отрязаната филия, за праха върху телевизора и други, твърде “значими” поводи. А тя, милата, само плачеше и жално се молеше да не я удря по лицето, защото ще се срамува от колежките си на другия ден. Често ходеше на работа с насинени и полуотворени очи.
Майка ми не издържа дълго този тормоз и... легна в черната и влажна земя. А за мен адът се премести в къщи!
Намра ...