За написването на този  разказ идеята ми дойде от една компютърна игра и реших да пресъздам някои от героите по свой начин. Другият ми замисъл е да напомня на хората за последната световна война и това как ние не трябва да допускаме това отново да се случва. Приятно четене!

Сталинград    1943

Групата фронтови разузнавачи на лейтенант Румянцев се връщаше от разузнаване. Движеха се тихо, на края на всяка улица се оглеждаха внимателно и с бързи прибежки се втурваха към поредната полуразрушена сграда. Следващата, в която влязоха беше на училището. Табелата „ Начално училище – „ Й. В. Сталин” още стоеше, само където беше надупчена от куршумите. В една от стаите под купчина греди и тухли се подаваше дулото на пушка и ръка, която държеше тетрадка.

Лейтенантът взе тетрадката, разтвори я и прочете :

Сержант  Василий Родионов – снайперист, наречен от немците Невидимия – Дневник

-         Ех, Вася, Вася! – прошепна разузнавачът – значи така е било писано да се запознаем.

След минути се обърна към хората си:

-         Момчета, направете носилка, ще го вземем с нас.

Час и половина по-късно бяха вече при своите. Трупът оставиха при другите убити, а те влязоха в подземието служещо им за бункер. Лейтенантът отиде до масата, поставена в средата, седна до нея и зачете дневника.

„ 28 декември 1942

След 3 дни е Нова Година. А ние сме още тук. Трябваше градът отдавна да е освободен. Вече втори път ще излизам. Чувствам се като ловец. Само където стрелям по хора. Но те сами са си  виновни, никой не ги е канил. Да си бяха стояли в тяхната Германия.

29 декември 1942

Вчера свърших добра работа. Прочистих още един район. Сега и там няма да им е спокойно. Резките на приклада станаха 42. 23 дълги и 19 къси. Дългите са за офицерите. Намерих и разхвърляни листовки, в които немците предупреждаваха да се пазят от снайпериста Невидимия.

Ха, значи тъй са ме кръстили. Нищо, моето око ще ги види.

30 декември 1942

Днес получих попълнение. Мишатка, местно момче, което ще разузнава за мен и Салма.

Испанка, след преврата на Франко емигрирала в СССР. Салма също е снайперист.

31 декември 1942

Отиваме със Салма на прочистване. Движим се тихо, да не ни засекат. Немците също имат добри снайпери. Ще видя Салма в действие.

31 декември 1942

Ще излизаме отново. Сутринта Салма се отличи. Стреля бързо и точно. Сложих на приклада и 3 дълги и 2 къси резки. Има обаче един голям недостатък, не сменя често позицията си и може да я засекат.

Време е .

31 декември 1942

Такъв ден не бях имал. Едвам се измъкнахме. Промъквахме се през някакви общежития, когато ни засякоха взвод немци. Стреляха от всякъде. Толкова близо не бях ги виждал. Успях да застрелям един от упор и да му взема автомата. Това ни спаси.  Ожесточението, с което ни обстрелваха показваше колко са озлобени. Едва ли са очаквали такава дълга война. Но имаше и друго. Тези бяха есесовци – елита на Германия. А аз кой бях, тракторист, по принуда снайперист. Но пък бранех Родината си. И бях по-злобен от тях.

1 януари 1943

Събудих се късно, Салма я нямаше. Беше излязла на задача.

Заспивам, умората от вчера си казва думата.

1 януари 1943

Цял ден чакам Салма да се върне.

2 януари 1943

Отивам да я търся. Казаха ми в кой район е заминала.

2 януари 1943

Намерих я заспала под едни дъски. Добре се е маскирала.

Не… не спеше, беше мъртва.

Сбогом, Салма!

Няма да плача, ще се боря докато и последния фашист не загине!

3 януари 1943

Днес няма да излизам. У един от убитите немци намерих писмо и го взех. Освен него в плика имаше и снимка на пълничка жена с две деца. Момче в униформа и момиче с плитки.

„ Скъпи, Ханс! – пишеше в писмото – кога ще можем да дойдем при теб. Приятелят ти Юрген се върна ранен и разказа как е получил назначение за полицейски началник в някакво село. Сега ще вземе и жена си там. Ти също обеща, че ще вземеш земя в Русия.

Ото вече е в Хитлерюгенд, а Магда се учи за милосърдна сестра. Само аз съм самотна….

              ……… твоя Хелга „

Така. Значи им обещавали  земя у нас. Ами получи си я.

4 януари 1943

Пак съм навън. И отново промъкване и засада, поредния убит офицер. Минавам близо до площад „ Ленин” . Паметника стои, но …

На протегнатата ръка на Ленин виси обесен Мишатка.

Гадове…. И децата убиват.

5 януари 1943

Днес излизам на особена задача. Според разузнаването някакъв генерал ще обхожда позициите на немците.

5 януари 1943

Вече притъмнява. Стоя в училището в засада. Немските самолети са много активни днес, бомбандират непрекъснато. Наблюдавам и пиша.

Бомбите падат все по-близо и по „

Тук свършваше написаното . Лейтенант Румянцев затвори тетрадката и откачи манерката от колана. Наля в две чаши и каза тихо:

-         За тебе, Вася! За Салма и Мишатка! За всички вас Герои! За Сталинград!

Навън войната продължаваше. И никой не знаеше тогава, че до нейния край остават още две години, четири месеца и три дена.

И ще загинат милиони хора в името на лудостта и амбициите на едни  и за свободата на други.