Окъс(н)ели разкази - 12

          Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си, че открихме къде е гнездото ù, за което помогнаха няколко приятели, а най-много - бай Илия. На всички - моята благодарност!

„Интересна работа?!” - Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„Ако беше за някаква сериозна работа, нямаше да се създаде такава организирана група… Все нещо щеше да спъне, било издирването, било нещо по техниката… Или пък, типично по нашенски, някой ще рече две нецензурни думи. Но… За щуротия - мрем да я свършим! Ето и Николай! Не само веднага изпрати тая машинария, на която съм се настанил в платформата, ами дойде да донесе чифт медицински ръкавици - в случай, че има яйца в гнездото, да не би после тя - свраката, да ги изхвърли…”

– Айде, докторе, нагоре!!! И внимавай да се не прекатуриш! Поздрави на приятелката ти! - Пожелават с ухилени  физиономии няколкото участници в акцията. И…

Колко му е да стигнеш до раздвоението на високите клони с такъв асансьор?! Нищо работа! Добре е, че по това време на  деня няма много хора в парка, само няколко възрастни жени са седнали на пейките отсреща. Дори и не попитаха какво ще правим - свикнали са с такива неща - нали често от „Паркове и градини” режат клоните по дърветата… При мен няма резачка, но… Това са подробности!

Ето го и гнездото…

Подредила е дома си, разбойничката! Награбеното е дори разделено на две части - по някакви си там сврачешки критерии. Моят пръстен, една сребърна обеца и две-три на вид позлатени копчета, са  отделно от другите (много повече) дрънкулки - емайлирани, пластмасови… Гледай ти!!!

Освободила се е от микропредавателя - ето го и него! Тиксото е разкъсала с човката си, види се…

- Вземи ù всичко! – Чувам гласове отдолу - Нека се пукне от яд крадлата! Не ù оставяй нищо! Вредна гад е! Нали доскоро даваха на ловците патрони за убита сврака…

-Абе, остави я! Нека си живее, както си знае! - Съветват други.

Разни хора…

Слизам надолу. Видях, че и бай Илия е дошъл… Кимна ми с глава и се усмихна с очи… Кимнах му и аз.

Това е!

Б.Калинов

09.06.2012г.

Пловдив