Jun 11, 2012, 12:33 PM

Окъс(н)ели разкази - 12

698 0 3
2 min reading

 

 

   

 

 

 

          Това е последната част от разказа за свраката и пръстена… Надявам се, спомняте си, че открихме къде е гнездото ù, за което помогнаха няколко приятели, а най-много - бай Илия. На всички - моята благодарност!

 

„Интересна работа?!” - Мисля си, докато кошът на авто-вишката ме издига нагоре –„Ако беше за някаква сериозна работа, нямаше да се създаде такава организирана група… Все нещо щеше да спъне, било издирването, било нещо по техниката… Или пък, типично по нашенски, някой ще рече две нецензурни думи. Но… За щуротия - мрем да я свършим! Ето и Николай! Не само веднага изпрати тая машинария, на която съм се настанил в платформата, ами дойде да донесе чифт медицински ръкавици - в случай, че има яйца в гнездото, да не би после тя - свраката, да ги изхвърли…”

– Айде, докторе, нагоре!!! И внимавай да се не прекатуриш! Поздрави на приятелката ти! - Пожелават с ухилени  физиономии няколкото участници в акцията. И…

Колко му е да стигнеш до раздвоението на високите клони с такъв асансьор?! Нищо работа! Добре е, че по това време на  деня няма много хора в парка, само няколко възрастни жени са седнали на пейките отсреща. Дори и не попитаха какво ще правим - свикнали са с такива неща - нали често от „Паркове и градини” режат клоните по дърветата… При мен няма резачка, но… Това са подробности!

Ето го и гнездото…

Подредила е дома си, разбойничката! Награбеното е дори разделено на две части - по някакви си там сврачешки критерии. Моят пръстен, една сребърна обеца и две-три на вид позлатени копчета, са  отделно от другите (много повече) дрънкулки - емайлирани, пластмасови… Гледай ти!!!

Освободила се е от микропредавателя - ето го и него! Тиксото е разкъсала с човката си, види се…

- Вземи ù всичко! – Чувам гласове отдолу - Нека се пукне от яд крадлата! Не ù оставяй нищо! Вредна гад е! Нали доскоро даваха на ловците патрони за убита сврака…

-Абе, остави я! Нека си живее, както си знае! - Съветват други.

Разни хора…

Слизам надолу. Видях, че и бай Илия е дошъл… Кимна ми с глава и се усмихна с очи… Кимнах му и аз.

Това е!

 

Б.Калинов

09.06.2012г.

Пловдив

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за прочита и добрата дума, Елена!
    Благодаря и на теб, Таня!
    Б.
  • Хареса ми!
  • Нека си живее животинчето, то вина няма че си пада по лъскавко Поздравявам те, Бо! Четох с интерес и пълних сърцето си! Поздрав!

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...