Окъс(н)ели разкази-8 част.
"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъде!
Някакво убежище е готова да ти даде сянката на една круша с още стипчиво зелени плодове, надничаща от високия зид отсреща. На всичко отгоре има и една извита вежда на зида с два чучура, дето ромолят непрекъснато благи думи за прохлада, отмора…
На пейката до чешмата, в сянката е седнал старец на преклонна възраст, за когото знам, че по това време на деня мога да намеря точно тука… Малко преди обед е.
- Мене ми е бил учител господин Гоце Делчев-Войводата - казва тихичко дядо Георги Ушев и с учудваща пъргавина за годините си става, като сваля с трепереща десница от побеляла глава вехтия си каскет.
Честно да си призная, това ми идва някак в повечко… И избърсвам с ръка нещо влажно от очи, дошло не от слънчевия блясък в летния ден.
- Голем човек беше Гоце, чедо! Голем! Учен човек… И на секой даваше да каже що мисли… Вишегласие! А сетне… Сетне сите след него одеха! Що речеше - това че е! Децата, що одехме в училишче, от него се научихме да сме българе и да се не даваме никому. Не се бе случавало да има таков даскал по Банско! И сега нема…
Посяга старецът, та си взема бастунчето, досега подпряно до зида, и става да си ходи… Обед е!
- Хайде, дядо! До утре! - казвам и си тръгвам обратно по нагорещените каменни улички… Чудя се дали ако срещна някой от учителите ми, ще мога да сторя поклон, като дядо Георги на своя Учител?
Б.Калинов
19.04.2012г
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Калинов Все права защищены
