Окъс(н)ели разкази-8 част.
"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъде!
Някакво убежище е готова да ти даде сянката на една круша с още стипчиво зелени плодове, надничаща от високия зид отсреща. На всичко отгоре има и една извита вежда на зида с два чучура, дето ромолят непрекъснато благи думи за прохлада, отмора…
На пейката до чешмата, в сянката е седнал старец на преклонна възраст, за когото знам, че по това време на деня мога да намеря точно тука… Малко преди обед е.
- Мене ми е бил учител господин Гоце Делчев-Войводата - казва тихичко дядо Георги Ушев и с учудваща пъргавина за годините си става, като сваля с трепереща десница от побеляла глава вехтия си каскет.
Честно да си призная, това ми идва някак в повечко… И избърсвам с ръка нещо влажно от очи, дошло не от слънчевия блясък в летния ден.
- Голем човек беше Гоце, чедо! Голем! Учен човек… И на секой даваше да каже що мисли… Вишегласие! А сетне… Сетне сите след него одеха! Що речеше - това че е! Децата, що одехме в училишче, от него се научихме да сме българе и да се не даваме никому. Не се бе случавало да има таков даскал по Банско! И сега нема…
Посяга старецът, та си взема бастунчето, досега подпряно до зида, и става да си ходи… Обед е!
- Хайде, дядо! До утре! - казвам и си тръгвам обратно по нагорещените каменни улички… Чудя се дали ако срещна някой от учителите ми, ще мога да сторя поклон, като дядо Георги на своя Учител?
Б.Калинов
19.04.2012г
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
