Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръзна ми да чувам "Вярвай!", след като не остана вече в какво да вярвам... Омръзна ми всеки път да се удрям в една и съща стена, която не мога да премина. Омръзна ми да бъда добро момиче, защото това се очаква от мен. Омръзна ми да чакам неочакваното, а такова да няма. Защото нищо вече не може да ме учуди. Не и милите думи, които всеки твърди, че са истина. Не и помощта, която всеки охотно предлага и после забравя. Не и красивото лице, което лъже с лекота. Видях достатъчно, за да се убедя, че нищо вече не може да ме изненада.