14 авг. 2015 г., 16:45

Омърсена 

  Проза » Рассказы
5.0 / 1
1309 0 3
3 мин за четене
За страстен човек като нея не беше трудно да се изцапа. Емоционалният ù свят често беше за основно почистване. Вулканите които изригваха в нея не заспиваха. Не стелеше лава, тя е бавна, а тя беше бърза и стреляше много точно. Мисълта беше наточена от несгодите и острието беше коварно непослушно. Дори тя трудно го владееше и това я плашеше. Нямаше много приятели. Не издържаха около нея. Ако не изригваше в момента, то бученето на временно притихналия вулкан ги стряскаше и държеше на нокти. Притаена мощ, леко привлича, но любопитните надничат зад ъгъла. Това го усещаше и изригваше сама и далече. Изригването и поглъщаше и отделяше едновременно огромно количество енергия. Беше само за безумците да са около нея. Човеци които живеят за да чувстват, а тя измисляше чувства. От доза и три четвърти обич и осминка съмнения забъркваше страст с вкус на горчив бадем. Леко отровен. Понякога. От прясно отчаяние и престояла болка приготвяше лековити отвари с дъх на залези. Лекуваха, в малки дози, приети ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джейн Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »