27 сент. 2015 г., 12:49

Онези момичета

843 1 5
2 мин за четене

онези момичета -
блъскат се в хора, за да докажат от какво са създадени,
косите им закриват синините по вратовете им,
колко удобно, колко просто.
болките са за слабите хора,
лилавеещите китки са галактики,
а онзи непознат превърна в млечен път
плоските им кореми
и това е добре. просто в реда на нещата.

 

онези момичета -
мислиш, че ги познаваш,
ала те познават теб,
знаят ти мислите, желанията,
най-вече какво се крие в панталоните ти.
нищо съкровено и мечтано,
нищо истинско.
ако бедрата им можеха да говорят,
изобщо нямаше да е в рими.
никаква лирика,
а накъсани разкази на шизофреник.

 

онези момичета -
с мътните погледи,
размазаните червила,
скъсаните чорапогащници.
скъсана нишка живот,
кръв навсякъде,
там, където не бива.
и е малко плашещо как
никой не разбира или просто
на никого не му пука.
че защо?
те го искат. просят си го.

 

онези момичета -
мечтаната сватба, прибрана в кутия,
стара рокля от осемдесетте,
дневник, изписан с желания,
неосъществени пътешествия,
молитви,
молби,
милост,
мир,
мечти.

 

онези момичета -
няма галактики, а болки.
кръвта не е поетична,
само червена.
разкъсване,
там, където някога е имало цялост.
удар,
там, където никога не е имало любов.

 

а ти къде спа тази вечер?
беше ли сгушен в топлото си легло?
имаше ли кой да ти държи ръката
в тъмното?
кой да те прегърне и
да зарови лице във врата ти?

 

връзвам си косата на опашка,
нека всички видят мястото
на произшествието.
измивам всичките планети
от лицето и тялото си.
не е нужно да ми напомнят,
че съм отдавна умряла звезда.
ще потанцувам и тази вечер
за последно,
нека поне веднъж тялото ми
стене от някаква различна болка.
писна ми да слушам
пукането на костите си.
омръзна ми от този космос.

 

не се ли сети?
не ти ли стана любопитно?
аз съм онези момичета.
аз съм тях и
те са мен.
за удобство.
без въпроси.

 

онези момичета -
лесно е.
просто.
човешко.
раз де ля не
раз де лям се
повече не мога да летя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам как ми влияе сайт, който не използвам, но добре. И все пак след критиката, влиянията и концепцията ми е интересно какво те е привлякло в текста.
  • photon-flow, не ми липсват нито пуловерите, нито разстройствата, но е малко тъжно, че не си разбрал концепцията. Ако е някаква критика, поне да бъде градивна.
    А колкото до естетиката, какво да ви кажа, г-н Асланян, доста е субективна, но благодаря за включването.
  • Смятам,че е крайно време да има естетическа полиция!
  • Благодаря!
  • не знам какво точно означава този коментар

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...