Беше в първият работен ден след Нова година, малко след девет часа сутринта. Вървях към Районната здравна инспекция или ХЕИ, както всички я знаят, и ми се струваше, че времето все едно е поискало още малко почивка от Дядо Коледа преди да възстанови нормалния си ход след празниците . По улиците почти не се мяркаха хора, като че ли разбрали и те за тайната договорка с белобрадия старец. Само слънцето беше заело рано-рано своя пост, а във въздуха сякаш се носеха леки алкохолни изпарения с ароматни примеси на запалителни и експлозивни вещества. Кракът ми беше още леко подут и вдървен след претърпяна операция на предни кръстни връзки на коляното, но независимо от това, воден от нещо средно между мазохизъм и спортна злоба, аз почти запрепусках към целта. Когато влязох най-сетне в сградата на Районната здравна инспекция, която за мое щастие се намираше и в моя квартал, видях в коридора ѝ около двадесет души да седят кротко, седнали на стари и изтъркани метални столове. Те ме гледаха така сяка ...